Скръстих ръце. Опитът да обясня на Крие бе върнал обратно всичките ми горчиви спомени. И омразата — както към Хю, така и към мен самия.
— Той беше гадно перверзно копеле, но… Виж, няма деликатен начин да ти го кажа. Изпразваше се докрай, когато приключи с мен.
— Божичко… Гидиън.
Извърнах очи, за да не виждам шока и яростта, които се надигаха в него.
— Хю е казал на Кристофър, че провежда сеанси с мен, защото ти и мама се безпокоите, че може да го убия.
Единствено мисълта, че в мезонета има и други хора, ме възпря да не забия юмрук в стената. Бог ми е свидетел, че раздавах доста юмруци като хлапе.
Откъслечните ми спомени от детството бяха достатъчни, за да разбера колко лесно му е било на Хю да промие мозъка на малкия ми брат. Особено след като Кристофър е ставал свидетел на честите ми пристъпи на ярост, по време на които ми идеше да унищожа всичко около себе си.
— Кристофър не би му повярвал — заяви Крис.
Свих рамене уморено.
— Наскоро той ми каза, че желая смъртта му още от деня, в който се е родил. Тогава нямах представа за какво говори, но сега…
— Остави ме да го дочета — каза мрачно Крие и отново се извърна към монитора. — Иди да си вземеш душ. Ще пием кафе, като излезеш от банята. А може и нещо по-силно.
Насочих се към вратата, но спрях, преди да я отворя. Погледнах отново към Крис и видях, че се е съсредоточил в думите на екрана.
— Не познаваш Хю така добре, както аз — казах му. — Как само умееше да извърта нещата… Можеше да ти внуши какво ли не….
Погледна ме право в очите:
— Не е необходимо да ме убеждаваш, Гидиън. Думата ти ми стига.
Извърнах се бързо. Имаше ли представа Крис какво означават за мен тези думи? Не можех да му кажа — гърлото ми се беше стегнало.
Кимнах и излязох от стаята.
Нужно ми бе повече време, отколкото предполагах, за да реша какво да облека. Мислех си за Ева, докато избирах дрехите си. Сивите панталони, които тя толкова обичаше, и черна фланелка с шпиц деколте. Готово.
Някой почукана вратата.
— Влез.
Ангъс застана на прага.
— Детективите се качват с асансьора.
— Добре.
Тръгнахме заедно по коридора към хола.
Жена ми седеше на дивана по чорапи, облечена в анцуг и широк пуловер. Отпуснала бе глава на рамото на Виктор и галеше с пръсти косата на Кари, който седеше на възглавница до коляното ѝ. Връзката им не можеше да е по-силна. Телевизорът беше включен, даваха филм, който никой не гледаше.
— Ева.
Бавно плъзна поглед към мен.
Подадох ѝ ръка.
— Полицаите са тук.
Виктор се изправи, а след него се надигна и жена ми. От фоайето долетя енергично почукване по вратата и всички застанахме нащрек.
Приближих се до дивана, като продължавах да държа ръката си протегната. Ева бавно се изправи, лицето ѝ беше все още бледо, а погледът — отнесен. Постави ръка в моята и аз въздъхнах с облекчение. Притеглих я към себе си, прегърнах я и я целунах по челото.
— Обичам те — казах ѝ нежно и я придружих до вратата.
Ева ме прегърна през кръста и се облегна на мен.
— Знам.
Отворих вратата.
— Детективи, заповядайте.
Грейвс влезе първа и веднага насочи острия си син поглед към Ева. Мична я последва и тъй като бе по-висок от партньорката си, се вторачи в мен. Кимна отсечено:
— Господин Крос.
Докато затварях вратата, Ева се отдели от мен.
— Много съжаляваме за загубата ви, госпожо Крос — заяви Грейвс. Каза го по онзи типичен полицейски начин, който показваше, че твърде често произнася тези думи.
— Може би си спомняте бащата на Ева, Виктор Рейъс — казах. — А високият шотландец, който стои ей там, е Ангъс Маклауд.
И двамата детектива кимнаха, но Грейвс пое инициативата както обикновено.
— Аз съм детектив Шели Грейвс, а това е партньорът ми детектив Ричард Мична. — Погледна към Кари, с когото бе разговаряла преди броени часове: — Господин Тейлър.
Посочих масата за хранене.
— Заповядайте, седнете.
Жена ми приглади нервно косата си.
— Да ви донеса ли кафе? Или вода, може би?
— С удоволствие бих изпил едно кафе — обади се Мична и дръпна стола си.
— Аз ще го направя — намеси се Крие, който влезе в хола откъм коридора. — Здравейте, аз съм вторият баща на Гидиън, Крис Видал.
Детективите го поздравиха и той отиде в кухнята.
Грейвс седна до партньора си и остави на масата, до лакътя си, една доста износена кожена чанта. Жената беше тънка като тръстика, а партньорът ѝ, Мична, бе доста едър. Косата ѝ беше кафява и къдрава, опъната силно назад и вързана на опашка, така че да разкрива лисичето ѝ лице. Мична вече започваше да посивява и да оплешивява, което подчертаваше тъмните му очи и доста грубите черти на лицето.