Грейвс ме наблюдаваше, докато издърпвах стол за жена си. Срещнах погледа ѝ и го задържах, в него се четеше тъмната истина за престъплението ми. В отговор я оставих да види решителността ми. Да, бях извършил някои неморални постъпки, за да защитя жена си. Не съжалявах за решенията си, дори за онези от тях, които щях да отнеса със себе си в гроба.
Седнах до Ева, придърпах стола си до нейния и хванах ръката ѝ. Виктор седна от другата страна на масата, а Кари се настани до него. Ангъс застана зад гърба ми.
— Можете ли и двамата да ни разкажете как протече вечерта ви, като започнете от пристигането ви на събитието? — попита Мична.
Заговорих пръв, усещах болезнено вниманието, което Ева обръщаше на всяка моя дума. Жена ми не помнеше само последните няколко минути от вечерта, но знаех, че за нея те са изключително важни.
— Значи не видяхте стрелеца? — попита настойчиво Грейвс.
— Не. Чух, че Раул извика, и съборих Ева на земята. Според протокола на охраната ни трябва да ни изведат от мястото при първия признак, че нещо не е наред. Откараха ни към къщи, а аз не се и обърнах да погледна. Бях съсредоточен изцяло върху жена си, която беше в безсъзнание.
— И не видяхте Моника Стантън да пада?
Ева стисна ръката ми по-силно.
Поклатих глава:
— Не, нямах представа, че някой е бил ранен, когато тръгнахме оттам. Разбрах го няколко минути по-късно.
Мична погледна към Ева.
— В кой момент загубихте съзнание, госпожо Крос?
Ева облиза напуканите си устни.
— Ударът в тротоара беше доста силен. Гидиън се изтърколи върху мен и ме притисна. Не можех да дишам. След това някой прикри с тяло Гидиън. И двамата бяха толкова тежки. Мисля, че чух два или три изстрела. Не съм сигурна. Когато дойдох на себе си, вече бях в лимузината.
— Добре — кимна Мична. — Благодаря ви.
Грейвс дръпна ципа на чантата и извади от нея папка. Отвори я, взе полицейска снимка и я сложи на масата.
— Някой от вас познава ли този мъж?
Наведох се над снимката. Рус мъж със зелени очи. Добре поддържана брада. Във външния му вид нямаше нищо забележително.
— Да — обади се Ангъс и аз се обърнах, за да го изгледам. — Това е човекът, с когото се сблъскахме в Уестпорт. Онзи, който правеше снимки.
— Трябва да вземем и вашите показания, господин Маклауд — заяви Мична.
— Разбира се. — Ангъс се изправи и скръсти ръце. — Той ли е застрелял госпожа Стантън?
— Да. Казва се Роланд Тайлър Хол. Някога контактували ли сте с него, господин Крос? Спомняте ли си да сте разговаряли с него?
— Не — отвърнах, опитвах се да изровя нещо от паметта си, но не откривах нищо.
Ева се наведе над снимката.
— Да не би да я е преследвал? Вманиачен ли е бил по нея?
Зададе въпросите си съвсем тихо, стаената ѝ тъга граничеше с леден гняв. Това бе първата искра, която видях у нея, откакто ѝ съобщих новината. Забелязах я точно в мига, в който си спомних какво още крия от Ева — съмнителното минало на майка ѝ. Една объркана история, която би могла да се окаже причина за убийството на Моника.
Грейвс започна да вади снимка след снимка, първите бяха направени в Уестпорт.
— Болезнената мания на Хол не е била насочена към майка ви.
Какво? Страхът, който ме бе преследвал цяла нощ, се завърна.
Фотографиите бяха толкова много, че ми беше трудно да се съсредоточа върху една от тях. На някои бяхме пред „Кросфайър“. Други бяха от различни събития и приличаха на най-обикновени папарашки снимки. Имаше и такива, на които бяхме извън града.
Ева хвана една за ъгълчето и я измъкна. Ахна, когато видя, че това е снимката, на която я бях навел и я целувах страстно насред тълпата пред фитнеса „Крос трейнър“. Първата наша снимка, която се разпространи в интернет. Тогава отговорих на запитванията на пресата и потвърдих, че това е най-важната жена в живота ми, а по-късно Ева ми призна всичко за Нейтън и за миналото си.
Имаше и още една много популярна наша снимка, на която двамата се карахме пред Браянт парк. На следваща снимка, правена в друг ден, се виждаше как се прегръщаме в парка. Виждах я за първи път.
— Не е продал всичките — отбелязах.
Грейвс поклати глава.
— Повечето от снимките е правел за самия себе си. Когато е оставал без пари, е продавал по някоя. От месеци не е работил и е живял в колата си.
Щом прегледах набързо част от останалите кадри, осъзнах, че в много от случаите, когато с Ева сме забелязвали фотограф, именно Хол е стоял зад фотоапарата.