Выбрать главу

— Някой ще ми обясни ли коя е доктор Лукас — настоя баща ми — и каква е връзката ѝ с Хол и Моника?

— Ще оставим Крос да ни изясни всички подробности — заяви Мична.

— Двамата са имали сексуална връзка преди известно време — намесих се. Исках да спестя на Гидиън неудобството да разкаже цялата история. Знаех, че се срамува от постъпката си.

Свих колене до гърдите си и ги обвих с ръце, опитвах се да се стопля. Знаех, че трябва внимателно да подбирам думите си. Ако кажех цялата истина, баща ми щеше да види съпруга ми в не най-добрата му светлина.

— Тя се увлякла прекалено много — продължих, — дори искала да напусне съпруга си, затова Гидиън скъсал с нея. Ани така и не успяла да го преодолее. Веднъж се появи в сградата, в която живеех, а на няколко пъти се опита да установи контакт с Кари, предрешена с перука.

Грейвс ме наблюдаваше схватливо и проницателно.

— Прегледахме оплакванията ѝ. В два отделни случая ти и Крос сте влезли в конфликт с нея.

— По дяволите, Ева — баща ми ме погледна ядосано със зачервени очи, — знаеш, че не е разумно да постъпваш така!

— Нима? — отвърнах остро. — Все още не знам какво означава всичко това. Ани Лукас тормозеше съпруга ми и най-добрия ми приятел. Казах ѝ да стои далеч от тях.

Гидиън се върна и показа на телефона си снимка, която беше направил.

Мична я погледна внимателно.

— Рецепта за Корин Жиро, подписана от доктор Арис Матевосиян. Откъде я имате?

— Преди известно време, по-точно преди няколко месеца — започна Гидиън и отново седна до мен, — когато Корин стане много неспокойна, разбрах, че посещава психотерапевт. Беше ѝ предписал антидепресанти, но те я правеха нестабилна, настроенията ѝ постоянно се меняха. Снимах етикета, за да знам с кого да се свържа, ако проблемите ѝ се задълбочат.

Прегърна ме и ме подкани да се облегна на него. В момента, в който се притиснах до мъжа си, усетих как той се отпуска, сякаш моят допир му носеше огромно облекчение. Плъзнах ръка около кръста му и Гидиън ме целуна по челото.

Чувах туптенето на сърцето му, докато говореше.

— Значи Ани е била терапевт на Хол? — попита съпругът ми, от умората гласът му бе станал по-дрезгав. — Защо е използвала псевдоним?

— Мислела си е, че постъпва много умно — каза без заобикалки Грейвс. — Но ние се оказахме по-умни. Освен това имаме Хол, който е много объркан, но ни сътрудничи охотно. Призна си всичко още в началото на разпита. Освен това е бил достатъчно умен… или параноичен, за да записва тайно всичките си сеанси с доктор Лукас. Открихме записите, когато претърсихме колата му.

— Тя ли го е подтикнала да извърши всичко това? — попитах. Исках да съм сигурна, че съм разбрала всичко правилно.

— Хол едва ли някога е бил съвсем с всичкия си — обади се Мична, — но преди е имал работа и дом и не се е интересувал особено от Крос. Общуването с Ани Лукас го е съсипало.

Грейвс и партньорът ѝ започнаха да събират снимките.

— Споменал ѝ е, че е спрял да ходи на училище, след като баба му и дядо му са изгубили всичко в пирамидата на Джефри Крос. Самият Хол не е имал нищо против Гидиън, но тя го е накарала да си мисли, че животът му е свързан с неговия.

— Ани може ли да отиде в затвора за това? — попитах и се притиснах още по-силно към мъжа си. — Вината за… смъртта па мама е отчасти нейна. Не може да ѝ се размине просто така, нали?

— Арестувахме я преди час — отвърна Грейвс. Погледна ме право в очите и видях решителността ѝ. — Ще я разпитаме веднага щом се появи адвокатът ѝ.

Прокуратурата ще определи какво точно ще е обвинението срещу нея поясни Мична, — но ние разполагаме със записите на Хол, а и с тези от охранителните камери, на които се вижда как те двамата влизат и излизат от втория ѝ кабинет, така че доказателствата срещу Ани Лукас са достатъчно по мое мнение.

— Дръжте ни в течение — каза баща ми.

— Разбира се. — Грейвс прибра всичко в чантата си и погледна към Гидиън: — Видяхте ли доктор Лукас по време на вечерята?

— Да — отговори той и продължи да гали ръката ми, — Ева ми я посочи.

— Някой от вас разговаря ли с нея снощи? — попита Мична.

— Не — отвърна Гидиън и ме погледна въпросително.

— Аз ѝ показах среден пръст отдалече — признах. Споменът за Ани продължаваше да се върти в обърканото ми съзнание. — Хилеше се така самодоволно. Може би точно затова беше там, за да види какво ще се случи.