— Ангелчето ми… — Гидиън ме гушна, топлината и ароматът на кожата му ме обгърнаха.
— Добре. Засега получихме всичко, което ни е необходимо — заяви Грейвс отсечено. — Остава само да вземем показанията на господин Маклауд за инцидента в Уестпорт и можем да си ходим. Благодарим ви за отделеното време.
След като вече бяхме свободни, станахме от масата.
— Ева… — Грейвс изчака погледите ни да се срещнат, в този момент не беше само ченге. — Много съжалявам за загубата ти.
— Благодаря — отвърнах смутено.
Навярно бе изненадана, че не плача. Господ ми е свидетел, че аз самата бях изненадана. Обичах майка си, въпреки че от време на време ме подлудяваше. Но дали наистина беше така? Що за дъщеря не изпитва нищо при смъртта на майка си?
Ангъс седна на стола, от който Гидиън бе станал преди миг, и започна да разказва за случилото се в Уестпорт.
Гидиън ме хвана за ръка и ме отведе настрани:
— Отдели ми малко време.
Намръщих се и кимнах.
— Да, разбира се.
Поведе ме към спалнята.
— Крос.
И двамата се извърнахме, когато чухме гласа на баща ми.
— Какво има?
Татко стоеше до вратата на хола. Изражението му бе сериозно, а погледът — гневен.
— Трябва да поговорим.
— Съгласен съм — кимна Гидиън. — Трябват ми само пет минути насаме с жена ми.
Продължи напред и не даде възможност на татко да възрази. Последвах го към спалнята, а Лъки търчеше пред нас. Когато и тримата влязохме вътре, Гидиън затвори вратата зад нас. После се обърна към мен с изпитателен поглед.
— Трябва да поспиш — казах му. — Изглеждаш уморен.
И това ме тревожеше. Нямах спомен да съм го виждала толкова изтощен някога.
— Виждаш ли ме? — попита дрезгаво. — Когато погледнеш към мен, виждаш ли ме?
Намръщих се още повече. Изгледах го от главата до петите.
О! Беше се облякъл така заради мен. Мислел е за мен.
— Да.
Протегна ръка и докосна лицето ми. Впери уморено поглед в мен.
— Струва ми се, че съм станал невидим за теб.
— Виждам те.
— Аз… — Дишаше тежко, сякаш бе тичал километри наред. — Съжалявам, Ева. Съжалявам за Ани… за снощи…
— Знам.
Разбира се, че го знаех.
Беше толкова разстроен. Много повече от мен. Защо? Винаги се контролираше по-добре. Но не и сега. В момента, в който научих истината, дълбоко в себе си усетих ледена решителност. Не я разбирах, но можех да я използвам. За да се справя с полицията. С баща ми и с Кари, заради които трябваше да съм силна.
— По дяволите! — изруга Гидиън, дойде до мен и обхвана лицето ми с ръце. — Разкрещи ми се. Удари ме, за бога…
— Защо?
— Как защо? — Погледна ме, сякаш съм полудяла. — За всичко съм виновен аз. Ани беше мой проблем и аз не се справих с нея. Не…
— Ти не си отговорен за нейните действия, Гидиън — прекъснах го сърдито. Подразних се, че разсъждава по този начин. — Защо мислиш, че ти си отговорен? В това няма никакъв смисъл.
Постави ръце на раменете ми и ме разтърси леко.
— В твоето поведение няма никакъв смисъл! Защо не си ми бясна, че не ти казах за майка ти? Вдигна такъв скандал, когато наех Марк, без да ти кажа. Напусна ме… — Гласът му потрепери. — Няма да ме напуснеш заради това, Ева. Ще се справим… ще намерим начин да го оставим зад гърба си.
— Няма да те напусна — уверих го и докоснах лицето му. — Трябва да се наспиш, Гидиън.
— Боже мой! — Притисна ме към себе си и ме целуна силно. Прегърнах го и започнах да го галя по гърба, за да го успокоя. — Къде си? — прошепна. — Върни се при мен.
Обхвана долната част на лицето ми е треперещи пръсти и ме накара да отворя уста. В момента, в който го направих, плъзна езика си вътре с отчаяно движение. Изпъшка, притисна ме силно и започна неистово да ме чука с език.
Усетих, че топлината на Гидиън попива в мен през дрехите му. Отчаяно се нуждаех от нещо, което да ме разтопи, затова отвърнах на целувката му и започна да галя езика му със своя.
— Ева… — Гидиън ме пусна, но продължи да ме гали по гърба.
Надигнах се на пръсти и го целунах още по-страстно. Плъзнах ръце под фланелката му и той изпъшка, притисна се към мен, а после се отдалечи от ледените ми пръсти. Продължих да го докосвам — галех кожата му, търсех топлината му.
— Да — изпъшка той, долепил устни до моите. — Господи, Ева, обичам те.
Прокарах език по устните му и засмуках езика му, той направи същото. Звукът, който се изтръгна от гърдите му, издаваше едновременно болка и облекчение. Гидиън обхванаха с ръце дупето ми и ме притисна към себе си. Прилепих се до него, напълно изгубена. Той беше единственото, от което се нуждаех. Когато бях в прегръдките му, не можех да мисля за нищо друго.