— Ангелчето ми! — Гидиън веднага дойде до мен и ме сложи да седна на един от двата стола срещу бюрото му.
— Какво има? — разтревожи се баща ми и ме погледна изплашено.
Не знаех какво изпитвам аз самата, но отлично разбирах неговите чувства. Беше уплашен за мен и се тревожеше напразно.
— Добре съм — уверих го, протегнах се към Гидиън и стиснах ръката му здраво.
— Трябва да хапнеш нещо — настоя съпругът ми.
— Ти също — отвърнах. — Колкото по-бързо приключите разговора си, толкова по-скоро ще можем да се нахраним.
Гадеше ми се само при мисълта за храна, но не му го казах. И така беше прекадено разтревожен за мен.
Баща ми се поизправи и заговори пръв:
— Разговарях със семейството си. Те биха искали да дойдат, за да подкрепят Ева и мен.
Гидиън седна на ръба на бюрото и прокара ръка през косата си.
— Добре. Щяхме да ги откараме направо в Северна Каролина. Налага се да променим плана.
— Ще съм ти благодарен, ако го сториш — заяви неохотно баща ми.
— Няма защо. Не се тревожи за това.
— А ти защо си разтревожен тогава? — попитах Гидиън, когато видях, че се мръщи.
— Просто… Навън в момента е истинска лудница. Можем да уредим семейството ти да влезе през гаража, но ако плъзне слух, че са в града, ще им се наложи да се разправят с медии и с фотографи навсякъде, където отидат. Дори в хотела.
— Не идват, за да разглеждат забележителности — сряза го баща ми.
— Нямах това предвид, Виктор — въздъхна уморено Гидиън. Просто разсъждавам на глас. Ще уредя нещо. Не се тревожи.
Представих си какво става долу във фоайето, как баба ми и братовчедките ми се опитват да си пробият път през репортерите. Поклатих глава и внезапно ми просветна:
— Щом искат да дойдат, нека отидем в Аутър Банкс, както бяхме планирали. И без това
сме им резервирали стаи вече. Там ще сме на спокойствие и никой няма да ни безпокои.
Изведнъж ужасно ми се прииска да отида на плажа. Да усети вятъра в косите си, плясъка на вълните в босите ми крака. Там се бях почувствала жива. Исках отново да се почувствам така,
— Уредили сме кетъринга. Поръчали сме храна и напитки за всички.
Гидиън ме погледна.
— Казах на Скот да говори с Кристин. Отменихме всичко.
— Едва ли си го направил преди повече от няколко часа. Хотелът не може да е запълнил стаите с други хора за толкова кратко време. А и от компанията за кетъринг сигурно вече са напреднали с подготовката.
— Наистина ли искаш да отидеш в къщата на плажа? — попита ме тихо Гидиън.
Кимнах. Там нямах спомени, свързани с майка ми, за разлика от в града. И никой нямаше
да ме безпокои, ако реша да изляза на разходка.
— Добре. Ще се погрижа за това.
Погледнах към баща си, надявах се да одобри плана ми. Той стоеше до мен, скръстил ръце на гърдите си и забил поглед в пода.
Най-накрая каза:
— Случилото се променя всичко. За всички нас. Ще се преместя в Ню Йорк.
Смаяна, погледнах първо към Гидиън, а после и към баща си.
— Наистина ли?
— Ще ми отнеме известно време да напусна работа и да продам къщата, но ще задвижа нещата — заяви татко. — Трябва да съм по-близо до теб, не чак на другия край на страната.
Ти си всичко, което имам.
— О, татко, но ти обичаш работата си!
— Теб обичам повече.
— А какво ще работиш? — попита Гидиън с по-особен тон.
Вторачих се в него подозрително. Мъжът ми се извърна леко, за да ни вижда по-добре. Наблюдаваше баща ми много внимателно. На лицето му не бе изписана изненада.
— Тъкмо по този въпрос исках да поговорим — заяви баща ми. Красивото му лице изглеждаше мрачно.
— Ева се нуждае от човек, който да отговаря за сигурността ѝ — започна Гидиън, като пое инициативата в свои ръце. — Раул и Ангъс работят на ръба на възможностите си, а жена ми се нуждае от собствена охрана…
Зяпнах, когато осъзнах какво се кани да предложи.
— Какво? Не, Гидиън.
Съпругът ми вдигна учудено вежди.
— Защо не? Би било идеално. На никого не бих се доверил да те пази така, както би те пазил Виктор.
— Защото е… много странно. Разбираш ли? Татко сам си е господар. Би било твърде неудобно съпругът ми да плаща заплатата на баща ми. Просто… не е правилно.
— Ангъс ми е като баща — изтъкна Гидиън — и изпълнява същата работа. — Вдигна поглед към баща ми. — Това не ми дава основание да го подценявам. А и Крие ръководи компания, в която притежавам контролния пакет акции, така че също може да се каже, че работи за мен.
— По-различно е — настоях упорито.