— Ева — обади се баща ми и постави ръка на рамото ми, — щом аз мога да го приема, значи и ти можеш.
Ококорих широко очи и се извърнах към него.
— Сериозно ли говориш? Обмисляше ли нещо подобно, преди Гидиън да повдигне
въпроса?
Татко кимна, все още мрачен.
— Мислех си за това, откакто ми се обади, за да ми каже за… майка ти. Крос е прав — на никого не бих се доверил да те пази така, както бих те пазил аз.
— От какво да ме пази? Онова, което се случи снощи… такива неща не стават всеки ден.
Не можех да мисля другояче. Ако заживеех със страха, че Гидиън постоянно е изложен
на опасност, това щеше да ме подлуди. Със сигурност не можех да свикна и с мисълта, че бащи ми ще застане на пътя на куршумите.
— Ева, сега те виждам по-често по телевизията, в интернет и по списанията, отколкото те виждах на живо през цялата последна година, когато живееше в Сан Диего — заяви по— сурово татко. — Ако е рекъл бог, никога няма да бъдеш изложена на опасност, но аз не мога да поема този риск. Освен това Крос, така или иначе, ще наеме някого. Защо да не съм аз?
— Наистина ли имаше такова намерение? — попитах настойчиво Гидиън.
Мъжът ми кимна:
— Да, от известно време мисля по въпроса.
— Този вариант не ми харесва.
— Съжалявам, ангелчето ми.
Тонът, с който го каза, съвсем ясно ми показа, че ще се наложи да се примиря.
Баща ми кръстоса ръце.
— Няма да приема никакви бонуси или компенсации освен тези, които плащаш на останалите си хора.
Гидиън се надигна от бюрото и го заобиколи, отвори едно чекмедже и извади купчина листове, захванати с кламер.
— Ангъс и Раул ми позволиха да ти разкрия заплатите им освен това съм посочил какво заплащане можеш да очакваш началото.
— Не мога да повярвам — оплаках се. — Подготвил си всичко в такива подробности, без да ми споменеш абсолютно нищо?
— Цяла сутрин работих над това. Досега не е ставало дума за подобно нещо и нямаше да повдигна въпроса, ако баща ти не беше споменал, че иска да се премести в Ню Йорк.
Такъв си беше Гидиън Крос. Никога не изпускаше нищо.
Татко взе документите, прочете най-горната страница и погледна Гидиън с невярващ поглед.
— Това тук истина ли е?
— Имай предвид, че Ангъс е бил до мен през по-голямата част от живота ми. Освен това е работил за военните и за тайните служби. Заслужил си е парите. — Гидиън наблюдаваше как баща ми прехвърля страниците. — Раул е при мен от доста по-скоро, затова не е достигнал позицията на Ангъс… все още. Но той също е добре обучен и има много умения.
Баща ми издиша шумно, когато отгърна следващата страница.
— Добре. Това е…
— Навярно повече, отколкото си очаквал, но вече имаш необходимата информация, за да прецениш какво възнаграждение ти предлагам в сравнение с другите ми хора. Можеш сам да се убедиш, че е съвсем справедливо. Ако приемеш предложението ми, трябва да преминеш допълнително обучение, както и да получиш необходимите разрешителни, лицензи и регистрации.
Баща ми изпъна рамене и вирна брадичка, упоритата бръчка около устата му изчезна.
— Добре.
— Ще видиш, че има и сума, предвидена за наема ти — продължи Гидиън. Държеше се като истински световен магнат. — Ако искаш, можеш да се настаниш в един свободен обзаведен апартамент до този, в който живееше Ева преди.
Прехапах устна — знаех, че става въпрос за апартамента, в който Гидиън се бе нанесъл, когато Нейтън беше заплаха за мен. В продължение на седмици се срещахме тайно там, докато пред обществото поддържахме заблудата, че вече не сме заедно.
— Ще си помисля — отвърна баща ми.
— Още нещо, над което трябва да помислиш — продължи Гидиън, — е фактът, че дъщеря ти е моя съпруга. Ние, разбира се, ще се съобразяваме със специалното ти място в живота на Ева и ще се отнасяме с уважение към теб. Няма да се държим безочливо в твое присъствие… което съвсем не означава, че няма да бъдем интимни.
„О, боже!“ Свих се от неудобство. Хвърлих гневен поглед към Гидиън. Същото направи и баща ми. Трябваше му цяла минута, преди да отвори уста и да проговори:
— Ще го имам предвид, когато обмислям предложението ти.
Гидиън кимна отсечено.
— Добре. Има ли друго, което трябва да обсъдим?
Баща ми поклати глава.
— Засега не.
Скръстих ръце. Знаех, че в определен момент ще имам да кажа доста неща по въпроса.
— Знаеш къде да ме намериш, когато си готова да ми се нахвърлиш, ангелчето ми — заяви съпругът ми и ми подаде ръка. — А сега хайде да те нахраним.
Доктор Питърсън се появи към три часа с леко объркано изражение. За него явно се бе оказало истинско изпитание да си пробие път сред тълпата на тротоара и да влезе във фоайето на сградата.