Гидиън да се замисля препалено много. Време беше да вземе някои решения със сърцето си.
Баща ми и Кари си тръгнаха около девет часа. Отидоха в стария ми апартамент — там имаше достатъчно място за двама им, а в мезонета щеше да ни е тясно.
Дали баща ми щеше да остане в спалнята, където бяха правили любов с майка ми за последно? И как щеше да го понесе? Когато с Гидиън се разделихме, отидох в апартамента на Стантън. В стаята ми имаше препалено много спомени от него и последното, от което имах нужда, бе околните предмети да ми напомнят за онова, което най-много исках на света, но се страхувах, че никога няма да имам.
Гидиън обиколи мезонета, за да загаси лампите. Лъки го следваше по петите. Наблюдавах съпруга си, стъпките му бяха по-тежки отвсякога. Беше толкова уморен. Нямам представа как успя да изкара деня, след като бе зает цял следобед — координираше цялата подготовка с Кристин, отговаряше на телефонните позвънявания на Скот и разясняваше на Араш подробности за посещението на полицията.
— Ангелчето ми — изрече и протегна ръка към мен.
За момент вперих поглед в дланта му. През целия ден ми подаваше ръка. Толкова обикновен жест, но изпълнен с такава сила. „Тук съм — казваше той. — Не си сама. Ще се справим заедно.“
Станах от дивана, стиснах ръката му и го оставих да ме заведе в спалнята, а оттам — в банята. Там извърших всички обичайни действия, които направи и той. Измих зъбите и лицето си. Гидиън взе едно от хапчетата, които му бе предписал доктор Питърсън. След това го последвах в спалнята и го оставих да ме съблече и да нахлузи фланелка през главата ми. Зави ме в леглото и ме целуна сладко.
— Къде отиваш? — попитах, когато го видях да се отдалечаип
— Никъде.
Съблече се бързо и остана само по боксерки. После дойде при мен в леглото, помогна на Лъки да се покатери при нас и загаси лампата.
Хвана ме през кръста, завъртя ме с гръб към себе си и се притисна в мен. Изстенах тихо, когато усетих топлината на тялото му, и потреперих, щом почувствах как тя се просмуква в измръзналите ми кости.
Затворих очи и се съсредоточих върху допира на Гидиън и звука от дишането му. След няколко минути съпругът ми заспа и дишането му стана бавно и равномерно.
Вятърът развява косите ми, докато ходя по брега, краката ми потъват в пясъка, а прибоят заличава всяка моя стъпка. Виждам пред себе си обруления от вятъра покрив на лятната къща, която Гидиън купи за двама ни. Издига се на високи подпори над прилива, а множеството ѝ прозорци гледат към океана. Чайките кръжат и пищят над главата ми, спускат се и размахват криле над водата, сякаш танцуват в соления вятър.
— Не мога да повярвам, че ще изпусна тържеството.
Обръщам глава и разбирам, че майка ми върви домен. Носи същата елегантна официална рокля, в която я видях за последен път. Толкова е красива. Направо дъхът ми спира. Очите ме болят да я гледам.
— Всички ще го пропуснем — казвам ѝ.
— Знам. А работих толкова усилено, за да го подготвя. — Поглежда към мен, до бузите ѝ подскачат кичури коса заради вятъра. — Дори успях да вмъкна някои червени акценти.
— Наистина ли?
Усмихвам се въпреки болката, която изпитвам. Мама наистина ме обича много макар и
по свой си начин. Понякога неми допада как изразява любовта си, но това нея прави по— малко стойностна.
— Червеното е твърде крещящ цвят за сватба, така че не беше никак лесно.
— Нали знаеш, че донякъде и ти си виновна за това? Ти ми купи онази червена рокля, която облякох на първата си официална среща с Гидиън.
— Тя ли те вдъхнови? — Поклаща глава. — Следващия път трябва да избереш по-мек цвят за акцент.
— Няма да има следващ път. Гидиън е моят избор. — Вдигам една мидена черупка и я хвърлям обратно във водата, откъдето е дошла. — Имаше моменти, когато не бях сигурна дали ще се справим, но вече не се тревожа за това. Ние самите бяхме най-страшните си врагове, поуспяхме да се освободим от товара, който ни тежеше.
— Предполага се, че първите месеци са най-лесни. — Майка ми минава напред с танцова стъпка и грациозно се завърта. — Ухажване. Прекрасни пътешествия, бляскави бижута…
Изсумтях.