Аз не бях изключение.
Обожавах елегантната сграда „Крайслер“, построена в стил „арт деко“. Можех съвсем точно да посоча жилището си на картата на острова и да определя къде се намира спрямо „Емпайър стейт билдинг“. Гледах с благоговение извисяващата се до небето „Фрийдъм тауър“, която се издигаше над всичко в централната част на Манхатън. Но нищо не можеше да се сравни с „Кросфайър билдинг“. Бях убедена в това още преди да се влюбя в мъжа, чието въображение бе довело до построяването на този небостъргач.
Докато Раул паркираше мерцедеса до бордюра, аз продължих да се възхищавам на сградата — забележителен стъклен обелиск с цвят на сапфир. Отметнах глава назад и обхванах с поглед блестящата повърхност чак до обляната в слънце най-горна точка, където се помещаваха офисите на „Крос индъстрис“. Минувачите се движеха забързано край мен, тротоарът бе напълнен от делови мъже и жени, отправили се към работните си места с куфарче или чанта в едната ръка и чаша горещо кафе и другата.
Почувствах присъствието на Гидиън още преди да го видя. Приятна възбуда обзе тялото ми, когато той слезе от бентлито, паркирало точно зад мерцедеса. Въздухът се зареди с електричество, с онази пращяща енергия, която винаги предвещаваше буря.
Малко хора знаеха, че безпокойството, което бушуваше в измъчената душа на Гидиън, предизвикваше тази буря.
Обърнах се към него и се усмихнах. Едновременното ни пристигане не беше плод на случайността. Знаех го още преди да видя потвърждението в очите му. Беше облякъл тъмносив костюм с бяла риза и сребриста вратовръзка. Тъмната му коса падаше на кичури до яката на ризата и му придаваше едновременно секси и елегантен вид. Изгледа ме отново с онзи горещ и ненаситен поглед, който ме изпепеляваше още от първата ни среща. Сега обаче в блестящите му сини очи имаше нежност и откритост, а за мен това бе по-ценно от всичко, което можеше да ми даде Гидиън.
Пристъпих към него, докато той приближаваше към мен.
Добро утро, господин Тъмен и Опасен.
Гидиън изкриви устни в кисела усмивка. Смехът в очите му правеше погледа му още по— топъл.
— Добро утро, съпруго моя.
Протегнах ръка към него и ми стана много приятно, когато той също подаде ръка и стисна здраво моята.
— Казах на майка ми тази сутрин… че сме се оженили.
Гидиън вдигна нагоре тъмните си вежди учудено, а по устните му се разля доволна победоносна усмивка.
— Добре.
Разсмях се на неприкритото му собственическо чувство и леко го бутнах по рамото. Реакцията му беше светкавична — притисна ме до себе си и целуна крайчеца на извитите ми в усмивка устни.
Радостта му беше заразителна. Усетих как тя се надига вътре в мен и осветява всички кътчета на душата ми, потънали в мрак през последните няколко дни.
— Ще се обадя на баща си още през първата почивка. Ще му кажа всичко.
Изведнъж Гидиън стана сериозен:
— Защо сега, а не по-рано?
Гласът му бе изпълнен с нежност, говореше тихо, за да не ни чуе някой. Около нас бе пълно с хора, отправили се към офисите си, но никой не ни обръщаше внимание. Въпреки това се поколебах дали да му отговоря — чувствах се твърде изложена на хорските погледи.
И тогава… истината ме озари. Криех толкова много неща от хората, които обичах. Както малки, така и големи тайни. Опитвах се да поддържам съществуващото положение, а в същото време се надявах всичко да се промени.
— Страхувах се — отвърнах.
Гидиън пристъпи по-близо и впери съсредоточен поглед в мен.
— Acera вече не.
— Не се страхувам.
— Довечера ще ми кажеш защо.
Кимнах:
— Ще ти кажа.
Обви врата ми с ръка — едновременно нежен и собственически жест. Лицето му беше безизразно и не издаваше нищо, но очите… тези сини, сини очи… в тях бушуваха емоции.
— Ще се справим, ангелчето ми.
Любовта се разля в тялото ми като топлината на хубаво вино.
— Точно така.
Почувствах се много странно, докато минавах през вратата ми „Уотърс Фийлд & Лийман“, броях наум дните, през които бих работила за тази престижна рекламна агенция. Мегуми Киба седеше на рецепцията, махна ми и потупа с пръст слушалките на ушите си, за да ми покаже, че в момента води разговор и не може да ми обърне внимание. Аз също ѝ махнах в отговор и с решителна крачка се отправих към бюрото си. Предстоеше ми да свърша много неща, да поставя началото на нещо ново.
Но всичко по реда си. Оставих чантата си в най-долното чекмедже, настаних се на стола и влязох в сайта на любимия ми цветарски магазин. Знаех какво искам. Две дузини бели рози в дълбока червена кристална ваза.