Изчаках около минута и когато не получих отговор, набрах номера на Блеър Атп.
— Здравей, Блеър — поздравих, щом вдигна телефона. — Обажда се Ева Трамел, годеницата на Гидиън Крос.
— Ева. Разбира се, познах те — отговори ми топло и дружелюбно. — Радвам се да те чуя.
Бих искала да поговорим за някои детайли по проекта за преустройство на мезонета. Кари каза, че можем да се видим утре.
Сетих се за пътуването ми е Кристин до Аутър Банкс и отговорих:
— Привечер удобно ли ти е? Към шест?
Гидиън щеше да е в кабинета на доктор Питърсън поне до седем. Едва тогава щеше да тръгне към къщи. Това щеше да ми осигури достатъчно време да променя някои неща с дизайнера.
— Чудесно, за мен е идеално — прие предложението ми Блеър. — В мезонета ли ще се срещнем?
— Да, ще те чакам там. Благодаря. До утре.
В момента, в който прекратих разговора, телефонът ми избръмча. Погледнах екрана и прочетох съобщението на Гидиън: „Скот ще уреди всичко.“
Прехапах долната си устна. Стана ми неприятно, че не се бях досетила да позвъня първо на Скот. „Следващия път аз ще му се обадя. Благодаря!“ — отговорих.
Поех си дълбоко въздух и реших да се свържа с Елизабет, майката на Гидиън.
Телефонът на Ангъс изпищя на предната седалка. Той го вдигна и се обърна към мен:
— В асансьора е. Слиза надолу.
— О! — Изненадата ми премина в объркване.
Откъде знаеше? Погледнах отново към тухлената сграда. Нима Гидиън притежаваше и нея, както бе собственик на сградата, в която работеше съпругът на Ани?
— Ето, момиче, вземи това. — Ангъс се обърна към мен и ми подаде малък черен диск. Бе с големината на монета, но три пъти по-дебел. — От едната страна е лепкав. Сложи го под презрамката на роклята си.
Прибрах телефона в чантата си, взех диска и вперих поглед в него.
— Какво е? Микрофон?
— Да. Или ще го сложиш, или и аз идвам с теб — заяви той и ми се усмихна извинително. — Проблемът не е в теб, а в нея.
Нямах какво да крия, така че залепих микрофона от вътрешната страна на сутиена си и бързо излязох от колата, след като Ангъс ми отвори вратата. За по-сигурно ме стисна за ръката и ме преведе до отсрещната страна на улицата.
Намигна ми и влезе в кафенето.
Изведнъж се озовах сама на тротоара и ме обзе ужасна нервност. Но секунда по-късно, когато Ани отвори вратата и излезе от фоайето, се почувствах съвсем спокойна. В прилепналата си рокля на леопардова шарка и с черни обувки „Кристиан Лубутен" изглеждаше свирепа и енергична. Щръкналата ѝ червена коса засилваше още повече това впечатление.
Стиснах чантичката си под мишница и тръгнах право срещу нея.
— Каква изненада! — възкликнах и я приближих.
Ани ме погледна и вдигна ръка, за да спре такси. За момент лисичата ѝ физиономия остана съвсем безизразна, после изведнъж ме позна. Шокът, който се изписа на лицето ѝ, беше повече от признание. Отпусна ръка.
Изгледах я от главата до петите.
— Спри да носиш перука, когато искаш да се видиш с Кари. Късата коса ти отива повече.
Ани бързо си възвърна самообладанието.
— Колко добре изглеждаш, Ева! Гидиън добре те е лъснал.
— Да, лъска ме доста често. При всяка възможност. — Думите ми привлякоха вниманието ѝ.
— Всъщност не може да ми се насити, така че за теб не остава нищо. Затова ще е най-добре да се ориентираш към другиго.
Изражението ѝ стана сурово. Осъзнах, че до този момент не съм виждала истинска омраза. Дори в лятната нюйоркска горещина почувствах как ме обгръща хлад.
— Толкова си заблудена — пристъпи към мен, — сигурно в момента чука друга. Защото той е точно такъв и така действа.
— Нямаш никаква представа какъв е той — заявих. Стана ми неприятно, че трябва да вдигна глава, за да я погледна в очите. — Изобщо не се притеснявам за него. Ти обаче трябва да се притесняваш от мен. Защото ако още веднъж се доближиш до Гидиън или до Кари, ще си имаш работа с мен. И тогава не ти завиждам.
Обърнах се, бях изпълнила това, за което дойдох.
Ани се засмя.
— Той е увреден по рождение. Той е болен и извратен, но все още не ти го е показал. Въобразява си, че може да го скрие от теб, красивото момиченце, което чудесно пасва на приказката. Красавицата и Звяра за пред обществото. Добро прикритие, но той няма да издържи. Не може дълго да потиска истинската си природа.
Мили боже… Дали знаеше за Хю?
Как бе възможно да е знаела, че Гидиън е жертва на перверзните на брат ѝ, и в същото време да е правила секс с него? Така ми призля при тази мисъл, че ми се догади.
Смехът ѝ ме връхлетя като парчета счупено стъкло.