— В дъното на душата си Гидиън е зъл и жесток. Преди да приключи с теб, ще те пречупи. Ако първо не те убие.
Изпънах гръб и стиснах ръце в юмруци. Цялата се тресях от гняв, с всички сили се опитвах да потисна желанието си да забия юмрук в самодоволната ѝ отвратителна физиономия.
— За кого си мислиш, че се женят зверовете, тъпа кучко? — попитах и пристъпих отново към нея. — За красиви и крехки момиченца? Или за други зверове?
Застанах съвсем близо до нея.
— Правилно си разбрала, Ани, това наистина е приказка. Но Гидиън е красавецът, а аз — звярът.
Глава 6
— Мислиш си, че Гидиън е опасен? Чакай само да видиш аз на какво съм способна.
Дълго време стоях неподвижен като камък, гласът на Ева продължаваше да звучи в ушите ми и след края на записа. Вдигнах поглед от бюрото си и го насочих към лицето на Ангъс.
— Мили боже!
Той издирваше мои данни, които Хю евентуално бе запазил. Не бе успял да открие нищо, затова предположихме, че Хю не си е водил бележки. Имаше логика. Защо му е на човек да документира престъпленията си?
— Ще продължа да търся — заяви Ангъс тихо. — В дома и кабинета ѝ. В кабинета на мъжа ѝ. Навсякъде. Ще ги открия.
Кимнах и станах от стола. Поех си дълбоко въздух и се опитах да потисна пристъпа на гадене. Не можех да направя нищо, освен да чакам.
Отидох до най-близкия прозорец и се загледах в сградата, в която се намираше офисът на „Ланкорп“.
— Ева се държа добре — добави Ангъс иззад гърба ми. — Успя да сплаши Ани. Видях го по изражението ѝ.
Въздържах се да прегледам кадрите от охранителната камери, предпочетох да чуя записа от срещата им — това ми стигаше. Познавах жена си, гласа ѝ и интонацията ѝ. Познавах нрава ѝ. И знаех, че може да изпусне така бързо и яростно нервите си само когато ме защитава.
През краткото време, откакто бяхме двойка, Ева бе успяла да влезе в директен сблъсък с Корин в дома ѝ, на няколко пъти с майка ми, с Теранс Лукас в кабинета му, а сега и със съпругата му пред нейния кабинет. Знаех, че жена ми смята за свой дълг да ме защитава, и тъкмо затова си наложих да отстъпя и да ѝ позволя да го направи.
Нямах нужда от защитата ѝ. Можех да се погрижа за себе си: без чужда помощ, както го бях правил множество пъти. Но се чувствах добре, когато виждах, че вече не съм сам. Ставаше ми още по-добре, като си помислех, че Ева е способна да се изправи срещу онази луда жена и да я стресне.
— Истинска тигрица е — заявих и се извърнах към Ангъс. — Аз самият нося белези от ноктите ѝ.
Ангъс леко отпусна рамене.
— Тя винаги ще бъде до теб.
— Ако миналото ми излезе наяве ли? Да, ще остане до мен.
Щом го изрекох, осъзнах колко истина има в тези думи. Преди не бях сигурен, че ще успея да задържа Ева. Обичах жена си и не се съмнявах, че и тя ме обича силно, но колкото и идеална да ми се струваше, и тя си имаше недостатъци. Прекалено много се съмняваше в себе си. Понякога не вярваше, че е достатъчно силна да се изправи пред трудностите. А когато усетеше, че независимостта и спокойствието ѝ са заплашени, бягаше надалеч, за да се предпази.
Спрях поглед върху снимката ѝ на бюрото. Напоследък нещата се бяха променили. Докарала ме бе до ръба на възможностите ми, като отряза достъпа ми до единственото нещо, без което не мога да живея — до самата нея. С нежелание се прекатурих от ръба и паднах от другата страна. Принудих се да го сторя, за да я спечеля обратно. Вследствие на това тя вече не гледаше на брака ни като на съвкупност от „мен“ и „нея“, а като на едно цяло — „нас“. Нежеланието ми изчезна. Независимо от всичко щях да „падна" отново, за да я задържа до себе си, но този път нямаше да има нужда някой да ме притиска.
— Харесва ѝ, че мога да се грижа за нея, да осигурявам безопасността ѝ — казах повече на себе си, отколкото на Ангъс. — Но и дори да загубя всичко, тя пак ще е тук. Защото иска мен, независимо колко съм прецакан.
Парите… общественото положение… Те не бяха важни за нея.
— Не си прецакан, момко. Но си прекалено красив и това не ти е от полза. — Ангъс се усмихна кисело. — А що се отнася до жените, изборът ти не винаги е бил най-правилният, но кой не е грешил в това отношение? Трудно е да откажеш, когато толкова ти се иска, а те си вдигат полите.
Изненадах се от прямия му коментар и забравих за Ани Лукас. Тревогите нямаше да доведат до нищо добро. Ангъс щеше да стори онова, което умее най-добре. А аз щях да се съсредоточа върху съпругата си и съвместния ни живот.
— Къде е Ева в момента? — попитах.
— Раул я кара към студиото на Паркър Смит в Бруклин.
Кимнах — разбирах жена си, явно искаше да изпусне парата.