страна, така и от страна на останалите хора в живота ти.
ТВОЯ СЕГА И ЗАВИНАГИ
Госпожа К.
Лъки се вдигна на задни лапи и започна да ме тупа по краката с предните, като скимтеше тихо.
— Май искаш непрекъснато да ти се обръща внимание, а?
Вдигнах го и се примирих с неизбежното лизане по лицето.
Миришеше леко на парфюма на Ева, затова зарових нос в козината му.
Никога не съм искал домашен любимец. Но пък и никога не съм искал съпруга, а жена ми се оказа най-хубавото нещо в живота ми.
Отдръпнах Лъки от себе си и го огледах внимателно. Ева му беше сложила червена кожена каишка с гравирана месингова плочка. До надписа „честит юбилей“ бе изписана датата на сватбата ни, така че не можех да се разделя с него.
— Няма да се отървем един от друг — казах му, а той се разлая и започна още по-енергично да се върти в ръцете ми. — Може би ти ще съжаляваш повече от мен.
Седя сам в спалнята си и слушам как мама крещи. Татко и се моли, а тя му вика в отговор. Включват телевизора, преди да затръшнат вратата на спалнята си, но звукът му не е достатъчно увеличен, за да заглуши скандала им.
Напоследък се карат непрекъснато.
Вземам дистанционното на любимата си управляема количка и няколко пъти я забивам в стената. Не помага.
Мама и татко се обичат. Стоят дълго, вперили поглед един ч друг; усмихват се, като че ли са забравили, че не са сами. Докосват се често. Държат се за ръце. Целуват се. Целуват се много. Понякога се чувствам неудобно, но е по-добре от крясъците и сълзите, които виждам през последните седмици. Дори татко, който винаги е весел и усмихнат, напоследък е тъжен. Очите му са зачервени през цялото време и от няколко дена ходи небръснат.
Страхувам се, че ще се разделят като родителите на приятеля ми Кевин.
Слънцето бавно залязва, но скандалът не свършва. Гласът на мама е прегракнал и дрезгав от плач. Чупи се стъкло. Нещо тежко се блъсва в стената и аз подскачам от уплаха. Минало е доста време от обяд и червата ми къркорят, но не съм гладен. Всъщност ми се гади.
Единствената светлина в стаята ми идва от телевизора, дават досаден филм, който неми харесва. Чувам, че вратата на спалнята на родителите ми се отваря. След това се затваря. В апартамента настъпва пълна тишина и пак започва дами се гади.
Когато вратата на стаята ми най-после се отваря, мама застава на прага като сянка, светлината от коридора се процежда около нея. Питаме защо стоя на тъмно, но аз не отговарям. Ядосан съм ѝ, че се държи толкова зле с татко. Той никога не започва скандалите, прави го винаги тя. Заради нещо, което е видяла по телевизията или е прочела във вестника, или е чула от приятелките си. Всички говорят лошо за татко, казват неща, които знам, че не са верни.
Баща ми не е лъжец и крадец. Мама би трябвало да го знае. Не бива да слуша другите хора, които на познават татко така добре като нас.
— Гидиън.
Мама светва лампата и аз подскачам стреснато. Остаряла е. Мирише на престояло мляко и бебешка пудра.
Стаята ми е по-различна. Играчките ми ги няма. Килимът под краката ми вече е черга, която покрива каменен под. Ръцете ми са по-големи.
Изправям се и съм висок, колкото нея.
— Какво? — питам я грубо и скръствам ръце на гърдите си.
— Трябва да спреш с това — отвръща ми и избърсва сълзите от очите си. — Не можеш да се държиш така.
— Махай се. — Усещането за гадене се разпростира из цялото ми тяло, дланите ми се изпотяват и ги свивам в юмруци.
— Тези лъжи трябва да спрат! Сега имаме нов, хубав живот. Крие е добър човек.
— Това няма нищо общо с Крие — срязвам я.
Иска ми се да ударя нещо. Не трябваше да ѝ казвам каквото и да било. Не знам защо реших, че някой би ми повярвал.
— Не можеш…
Изправих се рязко, бях задъхан, стисках чаршафа с всички сили. Трябваше ми малко време, за да спра да чувам бученето на кръвта в ушите ми и да доловя непрестанното джавкане, което ме бе събудило.
Разтърках лице, изругах и скочих, докато Лъки се опитваше да се изкатери по висящата
завивка и да се качи на леглото. Подскочи и се блъсна в гърдите ми.
— За бога, успокой се!
Кучето изскимтя и се сви на кълбо в скута ми, така че се почувствах като пълен глупак.