Въпросът ме завари неподготвен. Отговорих, без да се замисля особено:
— Не.
— Защо?
Помислих за момент.
— Както посочихте и вие, това е голяма отговорност.
— Неприятно ли ти е, че тя те кара да поемеш такава отговорност?
— Не.
— Имаш ли снимки на Лъки?
Намръщих се.
— Не. Какъв е смисълът на този въпрос?
— Не съм сигурен. — Доктор Питърсън остави таблета и ме погледна право в очите. — Потърпи още минута.
— Добре.
— Вземането на домашен любимец е голяма отговорност, която може да се сравни с осиновяването на дете. Той е напълно зависимо от теб за храна и подслон, очаква да му правиш компания и да го обичаш.
— Така съм чувал и аз — отвърнах сухо.
— Ти имаш рожденото си семейство, както и семейството на жена си, но се държиш на разстояние и от двете. Техните действия и и опитите им за контакт с теб не те засягат особено много, тъй като не допускаш да ти влияят. Тези хора заплашват реда в живота ти, затова ги държиш удобно далеч от себе си.
— Не виждам нищо лошо в това. Със сигурност не съм единственият, който вярва, че човек сам избира семейството си.
— И кого си избрал ти, като оставим настрана Ева?
— Това… не беше въпрос на избор.
Представих си я такава, каквато беше, когато я видях за първи път. Облечена бе за тренировка, по лицето ѝ нямаше никакъв грим, невероятното ѝ тяло се очертаваше под прилепналия екип. Беше като хиляди други жени в Манхатън, но ме порази като гръм, без дори да съзнава, че съм там.
— Тревожа се, че за теб тя се е превърнала в механизъм за справяне — започна доктор Питърсън. — Открил си човек, който те обича и ти вярва, който те подкрепя и ти дава сили. Имаш чувството, че в много отношения тя е единственият човек, който някога ще те разбере напълно.
— Тя е единствената, която може да го направи.
— Не е съвсем единствената — възрази докторът благо. — Прочетох някои от твоите речи. Много добре знаеш каква е статистиката.
Да, знаех, че всяка четвърта жена е жертва на сексуално насилие. Но, за разлика от Ева, нито една от тях не предизвикваше у мен чувство на съпричастност.
— Давайте по същество, докторе.
— Искам добре да осъзнаеш, че има реална опасност двамата с Ева да се изолирате толкова, че в живота ви да не присъства никой друг. Попитах те дали би ѝ подарил домашен любимец, защото ми се струва невъзможно да го направиш. Това би отнело част от вниманието ѝ — макар и съвсем малка, която иначе би насочила към теб, докато ти съсредоточаваш вниманието си единствено върху нея.
Потропах с пръсти по страничната облегалка на дивана.
— Това е доста обичайно за младоженците.
— Но е необичайно за теб — изтъкна Питърсън и се наведе към мен. — Ева каза ли ти защо ти подарява Лъки?
Поколебах се, предпочитах да запазя това толкова интимно нещо само за себе си.
— Иска да получавам още безрезервна любов.
Доктор Питърсън се усмихна.
— Сигурен съм, че ще ѝ достави огромно удоволствие, ако и отговориш по същия начин. Ева те притискаше много, за да те накара да се разкриеш пред нея и пред мен. Сега, след като вече направи тази първа стъпка, тя би искала да се разкриеш и пред другите. Колкото повече близки хора има край теб, толкова по-щастлива ще се чувства тя. Надява се ти да влезеш в нейния кръг, а не да я измъкнеш от него.
Поех си дълбоко въздух. Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да призная, че е прав.
Доктор Питърсън се облегна назад и отново започна да пише нещо на таблета си, което ми даде възможност да осмисля думите му.
Попитах го нещо, което отдавна ми се въртеше в главата:
— Когато ви казах за Хю…
Питърсън веднага насочи вниманието си към мен.
— Да?
— Не изглеждахте особено изненадан.
— И искаш да разбереш причината, така ли? — Погледна ме благо. — Имаше някои признаци. Бих могъл да кажа, че се досетих, но няма да е съвсем вярно.
Усетих, че телефонът вибрира в джоба ми, но не му обърнах внимание, макар да знаех, че само шепа хора могат да се свържат с мен — бях програмирал мобилния си така, че никой да не ме безпокои по време на сеансите с доктор Питърсън.
— Запознах се с Ева малко след преместването ѝ в Ню Йорк — продължи той. — Тогава тя ме попита дали е възможно двама души, станали жертва на сексуален тормоз, да имат пълноценна връзка. Няколко дена по-късно ти ми се обади и ме попита дали имам възможност да те приема отделно, извън съвместните ви сеанси с Ева.
Пулсът ми се учести.
— Тогава още нищо не ѝ бях казал. Направих го доста след като започнахме да идваме при вас.