Но имах кошмари. От онези, най-страшните, които напоследък се появяваха все по— рядко.
Телефонът ми отново извибрира и този път го извадих от джоба си.
— Извинете — казах на доктор Питърсън.
Търсеше ме Ангъс. Първото му съобщение гласеше: „Пред вратата на кабинета съм“, второто — „Спешно е“.
Настръхнах. Ангъс никога не би си позволил да ме безпокои без сериозна причина. Изправих се.
— Ще трябва да прекъснем сеанса, докторе.
Той остави таблета си настрана и също се изправи.
— Всичко наред ли е?
— Ако не е, със сигурност ще разберете в четвъртък.
Ръкувах се бързо с Питърсън и напуснах кабинета му, минах през празната чакалня и излязох във фоайето.
Ангъс стоеше там и гледаше мрачно.
— Полицията е в мезонета, при Ева — съобщи веднага.
Кръвта ми се смрази. Тръгнах към асансьора, а Ангъс ме последва.
— Защо?
— Ани Лукас е подала оплакване за тормоз.
Глава 7
Ръката ми трепереше, докато наливах прясно приготвеното кафе в три чаши. Не можех да определя дали причината бе гневът, или страхът ми. Сигурно и двете. Като дъщеря на полицай много добре разбирах неписаните правила, които служителите на закона следваха. А заради всичко, което бяхме преживели с Гидиън около смъртта на Нейтън, бях още по-нащрек.
Този път не бяха дошли да ме разпитват детективите Грейвс и Мична от отдел „Убийства“ и не можех да преценя дали това е тревожно, или напротив. За мен те вече бяха познато зло. Не можех да нарека Шели Грейвс свой съюзник, но тя бе прекратила разследването, без да е получила отговор на всичките си въпроси.
Сега на вратата ми се бяха появили полицаи Пеня и Уилямс. Изпратила ги бе Ани Лукас. Проклетата кучка!
Наложи се да прекратя срещата си с Блеър Аш. Знаех, че по никакъв начин не мога да попреча на дизайнера да се срещне с полицаите, когато излиза от частния асансьор във фоайето на сградата. Нямах време да се тревожа какво ще си помисли той. Вместо това, докато бях сама, се свързах с Раул и му казах да намери Араш Мейдани. Исках да се обадя на Гидиън, но той беше при доктор Питърсън и прецених, че терапията му е по-важна. Можех да се справя с полицаите. Знаех основните правила: говори само в присъствието на адвокат, и то кратко и ясно. Не навлизай в подробности и не давай информация, за която не са те питали.
Поставих трите чаши с кафе върху таблата и започнах да търся съд, в който да сипя обезмаслената сметана.
— Не е необходимо да си правите труда, госпожице Трамел — заяви полицай Пеня, когато той и партньорката му влязоха в кухнята с фуражки под мишница.
Пеня имаше бебешка физиономия и изглеждаше по-млад, отколкото сигурно беше — по моя преценка някъде около моята възраст. Уилямс бе дребна закръглена чернокожа жена с остър полицейски поглед, от който ставаше ясно, че е била свидетел на неща, които не бих желала да видя.
Помолих ги да ме изчакат в хола, но те ме последваха в кухнята. Почувствах се преследвана, което навярно беше и една от целите им.
— Няма проблем — отвърнах. Отказах се да се правя на много изискана и сложих кутията с обезмаслена сметана на масата. — Освен това чакам адвоката си, така че нямам какво друго да правя в момента.
Полицай Уилямс ме изгледа хладно, сякаш се питаше защо съм решила, че ми е необходим адвокат.
Не бях длъжна да се оправдавам, но прецених, че няма да е лошо да им кажа защо съм толкова предпазлива.
— Баща ми е полицай в Калифорния. Ще е недоволен, ако разбере, че съм пренебрегнала
съвета му.
Взех кутията със захар, която успях да изровя от килера, поставих я на таблата и занесох всичко на масата.
— Къде в Калифорния? — попита Пеня, взе една от чашите и отпи от кафето, без да му
добавя нищо.
— Оушънсайд.
— В окръг Сан Диего, нали? Много е хубаво там.
— Да, така е.
Уилямс сипа в кафето си малко сметана и доста захар направо от кутията.
— Господин Крос тук ли е?
— Не, на работа е.
Жената вдигна чашата към устните си, без да откъсва поглед от мен.
— Кой беше мъжът, който си тръгваше, когато дойдохме?
Заради подчертано небрежния начин, по който Уилямс зададе въпроса, се зарадвах, че помолих да извикат Араш. И за миг не ми мина през ума, че ме пита ей така, между другото.
— Блеър Аш. Интериорният дизайнер, с когото освежаваме мезонета.
— Тук ли живеете? — попита Пеня. — Първо се отбихме в апартамент в Горен Уест Сайд, за който имаме информация, че ваш.
— В момента се премествам.
Мъжът се облегна на масата и се огледа наоколо.