— Гидиън, моля те, говори с мен. — Може би му беше трудно дори да говори с мен. — Трябва непременно да ми кажеш, ако съм прекрачила някаква граница.
Изгледа ме намръщено:
— За какво, по дяволите, говориш?
— Не знам. Не знам защо ми се разсърди. Помогни ми да разбера.
Гидиън въздъхна дълбоко и отчаяно, след това насочи вниманието си към мен. Погледът му беше като лазер, който разкрива всяка моя тайна.
— Ако на земята няма други хора, ако останем само ние двамата, за мен това ще е чудесно. Но на теб няма да ти стига.
Отстъпих стреснато. Съзнанието му беше лабиринт, в който никога нямаше да се ориентирам.
— Ще се чувстваш чудесно, ако сме само ние двамата… завинаги? Без да имаш конкуренти, които да мачкаш? Без да правиш планове как да доминираш над целия свят? — Изсумтях. Ще се побъркаш от скука.
— Така ли мислиш?
— Знам, че е така.
— Ами ти? — попита предизвикателно. — Как ще се справиш без приятели, които да каниш на гости, и без други хора, в чий то живот да се бъркаш?
Присвих очи.
— Не се бъркам.
Изгледа ме търпеливо.
— Ще ти бъда ли достатъчен, ако на света няма никой друг?
— На света няма никой друг.
— Ева, отговори на въпроса ми.
Нямах представа какво го кара да се държи така, но това улесни отговора ми.
— Стоя пред теб и те гледам като хипнотизирана, разбираш ли? С теб никога не ми е досадно. Цял един живот насаме с теб няма да ми стигне, за да разбера що за човек си.
— Това може ли да те направи щастлива?
— Да те имам само за себе си ли? Би било раят на земята — отвърнах и се усмихнах. — Имам една такава фантазия. Ти — Тарзан, аз — Джейн.
Напрежението видимо го напусна и на устните му се появи плаха усмивка.
— От един месец сме женени. Защо чак сега чувам за това?
— Реших, че ще изчакам няколко месеца, преди да развихря фантазията си.
Гидиън ме дари с една от редките си широки усмивки, която се запечата в съзнанието ми.
— И какво става в тази твоя фантазия?
— Не се ли сещаш? — попитах и махнах небрежно с ръка. — Къща на дърво, препаска около бедрата. Времето е достатъчно топло, за да се покрие тялото ти с пот, но не е прекадено горещо. Умиращ от желание да чукаш, но нямаш никакъв опит. Трябва аз да ти покажа как стават нещата…
Впери поглед в мен.
— Имаш сексуална фантазия, в която аз съм девствен?
Беше ми много трудно да не се разсмея на недоверието му.
— Във всяко едно отношение — отговорих абсолютно сериозно. — Никога преди не си виждал женски гърди или катеричка, преди да видиш моите. Трябва да ти покажа как да ме докосваш, какво ми доставя удоволствие. Бързо схващаш, но все пак си имам работа с дивак. Не можеш да се наситиш.
— Това си е самата истина — заяви Гидиън и се отправи към кухнята. — Имам нещо за теб.
— Препаска?
— Какво ще кажеш за онова под нея? — попита през рамо.
Извих устни. Очаквах, че ще се върне с чашите за вино. Надигнах се, когато видях, че носи нещо малко и червено в ръка. Формата и цветът бяха типични за „Картие“.
— Подарък?
Гидиън дойде до мен, крачеше самоуверено и секси.
Застанах на колене превъзбудено.
— Дай ми, дай ми!
Той поклати глава, седна до мен и вдигна високо ръка.
— Не можеш да имаш това, което все още не съм ти дал.
Отпуснах се и сложих ръце на бедрата си.
— В отговор на въпроса ти — започна Гидиън и прокара върха на пръстите си по бузата ми.
— Да, чувствам се женен.
Сърцето ми трепна.
— Да се връщам вкъщи при теб — прошепна, вперил поглед в устата ми, — да те гледам как приготвяш вечеря в кухнята ми. Дори проклетият Араш да е тук. Това искам. Теб. Животът, който сега изграждаме.
— Гидиън… — Гърлото ми гореше.
Погледна към червената велурена торбичка в ръката си. Отвори я и изсипа в дланта си два платинени полумесеца.
— Леле! — възкликнах и вдигнах ръка към гърлото си.
Взе лявата ми китка, придърпа я нежно в скута си и плъзне половината от гривната под нея. Показа ми другата половини, за да видя какво е гравирал от вътрешната ѝ страна.
Винаги моя. Завинаги твой. Гидиън