Нужно ми бе малко време, за да разпозная песента. Когато пай-после го направих, имах чувството, че в стомаха ми пърхат пеперуди. Пееше „Най-после“. Няма никакво значение дали в главата си чуваше версията на Ета Джоунс, или на Бионсе. Това, което аз чувах, бе гласът му — богат и дълбок. Пееше, че вижда сини небеса над себе се и усмивки, които го омагьосват.
Излезе от дрешника и се зае да завърже тъмносивата си вратовръзка. Жилетката на костюма му беше разкопчана, а сакото си бе прехвърлил през ръка. Лъки веднага изтърча след него, никога не се отделяше твърде много. Щом го пуснахме от къщичката му сутринта, кутрето веднага се превърна в сянка на Гидиън.
Мъжът ми ме погледна и се усмихна широко.
— И ето ни тук — продължи да припява.
— Аз определено съм тук. Изтощена от секс, продължил часове наред. Имам чувството, че дори не мога да стана, а ти… — Замълчах и посочих към него. — Ти си си ти. Не е честно. Явно
не правя нещо както трябва.
Гидиън седна на ръба на разхвърляното легло. Изглеждаше безупречно. Наведе се над мен и ме целуна.
— Припомни ми… Колко пъти свърших тази нощ?
Хвърлих му поглед.
— Очевидно не достатъчно, защото по изгрев бе готов да започнеш отначало.
— Което само доказва, че вършиш всичко както трябва — отбеляза Гидиън и махна кичур коса от бузата ми. — Изкушавам се да си остана вкъщи, но трябва да отметна много работа, за да можем да изчезнем за месец. Както виждаш, съм изключително мотивиран да го направя.
— Значи наистина смяташ да го направим?
— А ти какво си мислеше — че се шегувам?
Гидиън отметна завивката от мен и обхвана гърдите ми.
Стиснах ръката му, преди да е успял да ме възбуди отново.
— Меден месец, който наистина ще продължи цял месец… Ще направя всичко възможно за това време да те изтощя поне веднъж. Твърдо решена съм да го постигна.
— Така ли? — В очите му проблесна усмивка. — Само веднъж?
— Просиш си го, шампионе. Докато приключа с теб, ще ме молиш да те оставя на мира.
— Никога няма да стане, ангелчето ми. Дори за милион години.
Приех самоувереността му като предизвикателство.
Дръпнах обратно завивката.
— Ще видим.
Глава 8
Вдигнах поглед от имейла, който четях, когато Ангъс влезе в офиса ми. Застана пред бюрото ми с шапка в ръце.
— Миналата нощ претърсих кабинета на Теранс Лукас — докладва ми. — Не открих нищо.
Очаквах го, затова не се изненадах.
— Възможно е Хю да е казал на Ани какво знае и никъде да не са останали писмени доказателства.
Ангъс кимна мрачно.
— Понеже така или иначе бях там, изтрих всички следи от посещението на Ева от харддисковете на компютрите. Погрижих се и за архивните копия. Освен това изтрих видеозаписа от онзи път, когато сте ходили там заедно с Ева. Проверих и се оказа, че доктор Лукас не е искал от охраната копие от записите, така че нищо не може да ви се случи, ако реши да последва примера на жена си и подаде оплакване срещу вас.
Такъв си беше Ангъс, винаги гледаше да се подсигури срещу всякакви възможни неприятности.
— Дали полицията няма да прояви интерес към това? — попитах и се облегнах назад. — Семейство Лукас могат да загубят толкова, колкото и аз.
— Те са лоши хора, момко. Ти не си.
— Нещата не са толкова прости.
— Ти имаш всичко, което си искал и което заслужаваш. Те не могат да ти отнемат нищо.
Освен собственото ми самоуважение и уважението на приятелите и колегите ми.
Работил бях толкова здраво, за да си извоювам тези две неща, след като баща ми бе публично опозорен. Тези, които искаха да открият слабости в мен, щяха да останат удовлетворени. Но това вече не ме тревожеше толкова, колкото преди.
Ангъс беше прав. Бях натрупал богатство и имах Ева.
Ако се наложеше да се оттегля от обществения живот, за да ѝ осигуря спокойствие, с готовност щях да го направя. Обмислях го още докато Нейтън все още бе заплаха за нея. Тогава Еви беше готова да скрие връзката ни от света, за да ми спести всеки възможен скандал, който би произлязъл от миналото ѝ — жертва, която не бях готов да направя. Да се крием. Да се срещаме тайно. Да се преструваме пред околните, че не сме дълбоко и безвъзвратно влюбени един в друг.
Вече бе съвсем различно. Тя ми беше необходима колкото въздуха, който дишам. Сега най-важното бе да успея да съхраня щастието ѝ. Знаех какво е да те съдят за чужди грехове и никога не бих подложил жена си на подобно нещо. Макар ди не ѝ се вярваше, можех да живея и без да съм част от всичко, с което се занимава „Крос индъстрис“.