Натъжих се, погледнах през прозореца града, който толкова много обичам. Само Ева знаеше за хотелската стая, която беше винаги запазена за мен — моята „бърлога за секс“, както я наричаше. Преди да срещна съпругата си, това бе единственото място, където водех жени, за да правя секс с тях. Там се чувствах в безопасност. Безличен. Там не можеха да научат нищо за мен, освен как изглеждам гол или как обичам да се чукам.
Винаги настоявах с момчетата да се забавляваме някъде близо до дома, защото напуснех ли Ню Йорк, се отказвах от възможността да правя секс.
— Добре, няма да споря.
Щях да го обсъдя с Ева и Кари, но това не засягаше Арнолдо.
— Чудесно. Оставям те да работиш. Ще си поприказваме през уикенда.
И двамата затворихме. Погледнах към Скот през стъклената стена и вдигнах пръст –
знак, че се нуждая от още минута. Взех смартфона си и набрах номера на Ева.
— Здрасти, шампионе! — обади се тя, звучеше закачливо и весело.
Щом я чух, в мен се разля топла вълна удоволствие. Гласът ѝ, който винаги е бил гърлен, бе станал по-дрезгав. Спомних си дългата нощ; звуците, които издава, когато е възбудена; как вика името ми, докато свършва…
Поставих си нова цел: да направя така, че гласът ѝ винаги да с дрезгав, кожата ѝ — зачервена, устните ѝ — подути, а походката — бавна и страстна, сякаш още ме усеща в себе си. Където и да отиде, трябваше веднага да става ясно, че я чукам често и здраво. Поне при мен веднага се забелязваше. Ставах спокоен и отпуснат, а и в коленете си усещах известна слабост, макар че никога не бих го признал на глас.
— Има ли промяна в плановете ни за уикенда? — попитах.
— Може би трябва да вземам повече витамини — подразни ме Ева, — иначе нищо не се е променило. Очаквам го с нетърпение.
Мъркането ѝ ме възбуди.
— Разбрах, че приятелите ни са планирали да ни разделят през уикенда за ергенското и моминското ни парти.
— О! — Настъпи мълчание. — Май се надявах да са забравили за тези неща.
Ако само можеше да види усмивката ми в този момент.
— Бихме могли да избягаме някъде, където да не могат да ни открият.
— Де да беше така — въздъхна Ева. — Май тези партита са повече за тях, отколкото за нас. Това е последната им възможност да се забавляваме заедно като едно време.
— Това време свърши, когато те срещнах.
Но знаех, че за Ева още не е така. Тя държеше на независимостта си и поддържаше приятелствата си както преди.
— Не мислиш ли, че това е твърде странен обичай? — продължи да разсъждава. — Двама души са готови да се обрекат един на друг до края на живота си, а приятелите им ги водят някъде, напиват ги и ги подстрекават да се държат неприлично за по следен път.
Цялата секси закачливост, с която започна разговорът ни, бе изчезнала. Съпругата ми беше изключително ревнива жена. Знаех го и го приемах, както тя приемаше собственическото ми отношение към нея.
— Ще поговорим отново довечера.
— Добре — съгласи се Ева, но изобщо не звучеше доволна.
Това ми даде известна утеха. Предпочитах да си представям как страда без мен през целия уикенд, вместо как се забавлява до забрава.
— Обичам те, Ева.
Затаи дъх.
— И аз те обичам.
Затворих телефона и се обърнах да взема сакото си от закачалката, но промених решението си. Върнах се обратно до бюрото и позвъних на Кари.
— Какво има? — попита ме вместо поздрав.
— Къде ще водиш жена ми този уикенд?
Бързината, с която отговори, ми подсказа, че е очаквал обаждането ми.
— Не е необходимо да знаеш.
— Изобщо не си прав.
— Няма да ти позволя да я контролираш — отвърна Кари сърдито. — Нито да пращаш горилите си да спират всеки мъж, който се приближи до нея, както направи във Вегас. Ева е голямо момиче. Може да се справя и сама, а освен това заслужава да се позабавлява.
Ето какъв бил проблемът значи.
— Тогава имаше смекчаващи вината обстоятелства, Кари.
— Нима? — Въпросът му беше изпълнен със сарказъм. — Какви например?
— Нейтън Баркър все още беше на този свят, а и ти наскоро беше организирал истинска оргия в хола ви. Не можех да поверя сигурността ѝ в твои ръце.
Настъпи мълчание. Когато заговори отново, гласът му бе значително по-спокоен.
— Кланси ще отговаря за охраната, така че Ева ще е в безопасност.
Поех си дълбоко въздух. Двамата с Кланси се отнасяхме предпазливо един към друг, тъй като той знаеше какво направих, за да не бъде повече Нейтън заплаха за Ева. Но и двамата искахме едно и също: съпругата ми да се чувства щастлива и в безопасност. Можех да му я поверя — знаех, че е добър в работата си, а освен това отговаряше за безопасността на Стантън и Моника.