Адвокатът се замисли за момент.
— Разбирам какво имаш предвид. Да, така е. Но има ограничения в покритието и налагането на тези клаузи.
— Но пак е по-добре от нищо, нали? Дръж приятелите си близо и така нататък — заяви тя и ме погледна с очакване.
— Не ме гледай така, Ева.
— Добре. Беше просто идея. Трябва да вървя. — Махна с ръка и излезе бързо от кабинета.
Стана ми доста неприятно, че не ме целуна за довиждане. Наложи се още веднъж да я гледам как си тръгва… И вторият път беше още по-тежко.
Накара ме да чакам, преди да правя секс с нея. Сега съвсем между другото ми предложи да прелъстя друга жена.
Онази Ева, която познавах и обичах, никога не би направила нито едно от двете.
— Не искаш тази книга да бъде издадена — викнах след нея.
Ева спря до вратата и се обърна. Погледна ме, наклони глава на една страна.
— Не, не искам.
Щом видях изпитателния ѝ поглед, настръхнах. За нея бях отворена книга, ясно ѝ беше, че в момента съм раздразнен.
— Знаеш, че ще очаква да ѝ предложа нещо повече от работа.
— Ще трябва да я омаеш — съгласи се Ева и отново се отдалечи. — Ти си изкусителна хапка, Крос. И много добре знаеш как да примамиш някого отдалеч. Трябва само да направиш така, че тя да подпише договор. После можеш да я изпратиш и в Сибир, стига да ѝ дадеш работа, която отговаря на длъжностната ѝ характеристика.
Нещо в гласа ѝ ме предупреди да застана нащрек, както и начинът, по който ме гледаше. Като укротител на лъвове, който обикаля предпазливо и внимателно около лъва, но през цялото време държи ситуацията под контрол.
Почувствах, че ме провокира, затова се заядох:
— Предлагаш ме като курва, за да получиш това, което искаш.
— Мили боже — измърмори Араш. — Не се дръж като глупак.
Ева присви очи, ясните ѝ сиви ириси станаха буреносни.
— Глупости. Трябва само да я подведеш, не да я чукаш. Искам тази книга да види бял свят точно толкова, колкото ти би желал да слушаш „Златна“ до втръсване. Но ти прие съществуването на проклетата песен, така че и аз ще мога да приема книгата.
— Тогава защо предложи да я взема на работа? — възразих и пристъпих към съпругата си. — Не искам тази ужасна жена на километри от мен, а какво остава да я наема на работа.
— Добре. Просто ти предложих. Още като дойдох, видях, че си разстроен, а аз не обичам да те виждам такъв…
— За бога, аз не се разстройвам!
— Добре — съгласи се отново Ева. — Разбира се, че не беше разстроен. Беше в лошо настроение, така по-добре ли е? Беше мрачен. Унил. Тези думи достатъчно мъжествено ли ти звучат, шампионе?
— Май ще се наложи да те метна на коляното си.
— Само се опитай и ще ти разцепя секси устничките — сряза ме, разпалена. — Мислиш ли, че ми е много приятна мисълта тази разгонена кучка да се върти около теб? Само като си представя как флиртуваш с нея, как я караш да си мисли, че искаш да я чукаш, ми идва да разбия нещо. Включително и физиономията ѝ.
— Добре. — Получил бях това, което ми трябваше.
Когато беше ядосана, Ева не можеше да крие ревността си. В момента изгаряше от ревност, трепереше от гняв. Аз обаче вече бях спокоен.
— А може би отказът на Диана няма да промени нищо — продължи, беше направо бясна. — Издателят може да наеме друг да напише проклетата книга. Да се надяваме, че ще е някой, който не е засегнат лично. От друга страна, бившите ти любовници изпълзяват отвсякъде, така че издателството може пак да извади късмет.
— Стига вече, Ева.
— Никога не бих те предложила като курва само за да спра публикуването на книга. Ти си най-страхотният любовник на света. Бих могла да искам за теб по няколко хилядарки на час минимум.
— По дяволите! — изругах и се хвърлих към нея, но тя ми се изплъзна.
— Стига! — намеси се Араш и застана между нас. — Като твой адвокат съм длъжен да напомня, че ако продължаваш да дразниш жена си, това може да ти струва милиони.
— Той обича да дразни жените — продължи да ме провокира Ева, като подскачаше насам— натам зад гърба на Араш, за да не успея да стигна до нея. — Това го възбужда.
— Махни се от пътя ми, Мейдани! — изръмжах.
— Изцяло твой е, Араш — подвикна жена ми и се опита да се измъкне.
Спуснах се след нея. Хванах я точно когато минаваше през вратата, грабнах я през кръста и я вдигнах от земята. Ева започни да се бори и да недоволства.
Впих зъби в рамото ѝ, тя изпищя и с това привлякохме поне дузина погледи. Дори този на Мегуми, която тъкмо се задаваше иззад ъгъла.
— Целуни ме за довиждане — настоях.
— В момента не би искал да доближавам зъби до теб.