Подхвърлих я нагоре, завъртях я и я обърнах с лице към себе си, така че да мога да я
целуна силно. Не се получи както трябва. Ударихме един в друг носовете си. Но усетих допира на устните и на топлата ѝ кожа, а тъкмо от това имах нужда.
Ева гризна леко долната ми устна. Можеше да ме нарани, да ме захапе до кръв. Но ухапването ѝ и начинът, по който подръпна косата ми с ръце, бяха знак, че не ми е много сърдита.
— Ти си луд — оплака се. — Какво, по дяволите, ти става?
— Не си тръгвай, без да си ме целунала за довиждане.
— Сериозно ли говориш? — попита ме ядосано. — Целунах те.
— Първия път да, но не и втория, нито третия.
— Яж си ушите — прошепна ми. Стисна ме здраво за врата, набра се нагоре и обви кръста ми с крака. — Защо просто не ми каза?
— Няма да те моля.
— Ти никога не се молиш — отвърна Ева и докосна лицето ми. — Ти даваш заповеди.
Направи го и сега.
— На човек всичко му е позволено, когато е шеф — подхвърли Мегуми на Скот, който седеше на бюрото си, забил поглед в монитора.
Асистентът на Гидиън разумно си замълча.
Араш обаче не беше толкова благоразумен.
— Временна невменяемост вследствие на предсватбено нервно напрежение, нали така, Скот? — заяви адвокатът и застана до мен. — Намалени умствени способности. Някакво страшно мозъчно прецакване.
Погледнах го предупредително:
— Млъкни.
— Бъди мил — каза Ева и ме целуна леко. — Ще поговорим за това по-късно.
— В твоя апартамент или в нашия.
Усмихна се, лошото ѝ настроение се беше изпарило.
— В нашия.
Отпусна крака и я оставих на пода.
Сега вече можех да я пусна да си върви. Беше ми все така неприятно, но буцата в стомаха ми беше изчезнала. Ева изглеждаше така, сякаш нищо не се е случило. Избухваше лесно, но бурята отминаваше бързо и след нея оставаха чисти небеса.
— Здравей, Мегуми поздравих и протегнах ръка.
Приятелката на Ева пое ръката ми, лакът на ноктите ѝ проблесна. Мегуми беше привлекателна жена, имаше дълга до врата коса и очи с формата на бадем.
Изглеждаше по-силна от последния път, когато я видях, което ме зарадва — знаех колко много се тревожи Ева за нея. Познавах Мегуми съвсем бегло преди сексуалното нападение, което промени живота ѝ. Съжалявах за случилото се. Сега по погледа в тъмнокафявите ѝ очи се разбираше, че е била наранена, а демонстрацията на излишна самоувереност издаваше уязвимостта ѝ.
От опит знаех, че ѝ предстои да измине дълъг път. И никога вече нямаше да е същата като преди.
Погледнах към Ева. Жена ми също бе изминала дълъг път. Вече не беше онова момиче от преди много години, нито пък младата жена, която срещнах за първи път. Станала бе по-силна. Бях щастлив от това и не бих го променил за нищо на света.
Можех само да се моля един ден тази сила да не я отведе далеч от мен.
Напуснах студиото на Джеймс Чо точно както очаквах — с добре наритан задник. Все пак накрая спасих донякъде достойнството си, като успях да поваля бившия шампион в последния ни спаринг.
Ангъс ме чакаше отвън, застанал до бентлито. Отвори ми вратата и взе спортния сак от ръцете ми, но не се усмихна. На задната седалка Лъки джавкаше, затворен в транспортната си чанта, и надничаше развълнувано иззад преградите ѝ.
Спрях за миг, преди да се кача в колата, и усетих, че Ангъс ме наблюдава.
— Имам информация за теб — заяви мрачно.
Подготвих се да чуя нещо неприятно, тъй като очаквах резултати от издирването на документацията на Хю.
— Ще поговорим, когато стигнем в мезонета.
— В кабинета ти ще е по-удобно.
— Добре — съгласих се и се намръщих.
И в двата случая щяхме да разговаряме насаме. Предложих да проведем разговора вкъщи, за да може Ева да е до мен и да ме подкрепи, когато Ангъс ми съобщи какво е открил. Фактът, че предпочете да говорим в кабинета ми, означаваше само едно. Не искаше Ева да е край нас.
— Какво имаше да ми съобщи, че трябваше да го крием от съпругата ми?
Лъки заблъска вратичката на чантата и заскимтя тихо. Отворих я разсеяно и той веднага се измъкна оттам. Покатери се в скута ми и се надигна на задни лапи, за да оближе лицето ми.
— Добре, стига.
Задържах го в ръце, преди да изпадне в обичайната си еуфория, и отдалечих лице от него, за да не може да ме ближе по устата.
— И аз се радвам да те видя.
Започнах да галя мекото му топло тяло е една ръка и се загледах в града, през който минавахме. Ню Йорк беше съвсем различен нощем: смесица от тъмни улички и проблясващи високи сгради, магазини с крещящи неонови реклами и интимно осветени ресторантчета.