— Чух Кари да казва, че ревнуваш — заяви Гидиън и завря нос в косата ми. В гласа му долових нотка самодоволство.
— Затова ли избра да отидете в Бразилия? За да ме караш да страдам?
— Ангелчето ми. — Стисна по-здраво косата ми и нежно дръпна главата ми назад, за да го погледна в очите. — Нямам нищо общо с избора на мястото — заяви и изви устни в секси усмивка. — Но се радвам, че ще страдаш.
— Садист! — казах и се отдръпнах от него.
Но Гидиън не ми позволи да се отдалеча и ме придърпа обратно към себе си.
— След предложението ти да взема Диана на работа започнах да си мисля, че вече се отегчаваш от мен.
— Това е абсурдно.
— Според мен не е — заяви равно Гидиън и ме изгледа внимателно.
Осъзнах, че е поне донякъде сериозен, затова спрях да се дърпам.
— Казах ти, че никак не ми харесва идеята тази жена да работи при теб.
— Не го каза веднага. Посъветва ме да я прелъстя — така, както би ми поръчала да взема бутилка вино на връщане от работа. Когато ти споменах за Рио обаче, изведнъж цялата настръхна и се нацупи.
— Има разлика…
Между съзнателното прелъстяване на жена, която съм чукал преди, и даването на съгласие да отида на ергенско парти, което дори не съм планирал? Разбира се, че има разлика. И е абсолютно нелогично да приемаш първото и да правиш проблеми заради второто.
Погледнах го ядосано.
— Защото първото е бизнес трансакция в контролирана среда. А другото е последна възможност за необвързващ секс в един от най-провокативните градове в света.
— Знаеш, че не е така. — Гласът му прозвуча ниско, равно и спокойно. Опасно.
— Не се тревожа заради теб — обясних. — А заради жените, които ще те пожелаят. И заради приятелите ти, които ще се напият, ще им се дочука и ще поискат и ти да участваш в забавлението.
Лицето му беше безизразно, погледът — хладен.
— И според теб не съм достатъчно силен, за да устоя на натиска на приятелите си?
— Не съм го казала. Не ми слагай думи в устата.
— Само се опитвам да разбера изкривеното ти мислене.
— Виж какво. Дай да се върнем на историята с Диана.
Измъкнах се от хватката му и станах. Застанах пред холната масичка и размахах ръце, за да онагледя думите си.
— Ето как си го представях, преди да ти го предложа. Ти си в кабинета си, облегнал си се на бюрото си по онзи ужасно секси начин. Сакото ти е на закачалката, до теб може да има и чаша уиски с лед, за да придаде по-непринудена атмосфера.
Застанах срещу дивана.
— Диана е седнала на стола възможно най-далече от теб, за да може да вижда цялата картинка. Поглеждаш я бавно от главата до петите, казваш няколко двусмислени фрази за това как ще работите заедно. Тя ги тълкува така, както на нея ѝ харесва, и подписва договора. Това е всичко. Не доближаваш и на няколко метра от нея и през цялото време стоиш прав. Стъклената стена е прозрачна, за да не може тя да предприеме нещо.
— И ти си представи всичко това само за частица от секундата?
— Ами — започнах и почуках с пръст по слепоочието си, — имам спомени, които много ме улесниха.
— Не помня да съм прелъстявал в кабинета си друг освен теб — заяви сухо.
— Виж какво, шампионе — започнах и седнах на холната масичка, — тази мисъл ми мина спонтанно през ума, защото се обезпокоих за теб.
Гидиън видимо омекна.
— Ангелите се втурват на помощ. Разбрах.
— Наистина ли? — попитах, наведох се и сложих длани на коленете му. — Винаги ще изпитвам собственическо чувство към теб. Ти си мой. Иска ми се да го напиша на табелка и да ти я окача.
Гидиън вдигна лявата си ръка и ми показа брачната си халка.
— Знаеш ли колко жени ще обърнат внимание на тази халка когато ти и компанията ти обикаляте заведенията в Рио? — присмях се.
— Ще ѝ обърнат внимание, когато им я покажа.
— И тогава някой от приятелите ти уж случайно ще спомене, че това е ергенско парти, и те ще удвоят усилията си.
— Което с нищо няма да им помогне.
Огледах го.
— Ще бъдеш неустоим в сиви панталони и черна фланела с остро деколте…
— В момента си спомняш онази нощ в клуба.
Очевидно и той си я спомняше. Членът му се втвърди и уголеми така, че надигна неприлично предната част на анцуга му.
Едва не изстенах, когато го видях. Убедих се в нещо, което отдавна подозирах — под мекия памучен анцуг Гидиън не носеше нищо.
— След като си тръгна от офиса ми, не можах да спра да мисля за теб — измърмори. — Не можах да изтрия образа ти от съзнанието си. Обадих ти се на работа и ти с насмешка ми каза, че се прибираш вкъщи, за да си играеш с вибратора, а в това време бях ужасно надървен и само теб чаках.