Отметна глава назад, изрече името ми и свърши. Изхвърли горещата си семенна течност, изпъшка, но продължи да движи бедра, сякаш не можеше да спре.
Премигнах и бавно се разбудих, взрях се в лунните лъчи по тавана. Под главата ми имаше възглавница, топла завивка покриваше голото ми тяло.
Извърнах глава, за да видя Гидиън, но мястото до мен беше празно, а завивките бяха внимателно сгънати. Седнах и погледнах часовника. Беше почти три сутринта.
Надигнах се, погледнах към банята, а след това към коридора. През полузатворената врата се процеждаше слаба светлина. Станах от леглото и тръгнах към вратата, свалих халата, който висеше на нея. Облякох яркосинята копринена роба и излязох от стаята. Завързах колана си, докато отивах към кабинета на Гидиън.
Именно оттам идваше светлината, която бях видяла в коридора. Премигнах, когато влязох вътре, защото очите ми не бяха привикнали. Огледах се — кучето спеше на постелката си, а замисленият ми съпруг седеше на бюрото си. Беше вперил поглед в колажа с мои снимки, който украсяваше стената, стиснал в ръка чаша с кехлибарена напитка.
Вдигна поглед към мен.
— Какво има? — попитах и прекосих стаята боса. — Не искаш да си в леглото с мен?
— Не. Би трябвало да го избягвам — отвърна меко, — но не е затова. Не можах да заспя.
— Искаш ли да те изморя? — предложих с усмивка. Навярно изглеждах много глупаво, защото мижах с едно око срещу силната светлина.
Съпругът ми остави чашата на бюрото и потупа скута си.
— Ела тук.
Отидох и се сгуших в него, прегърнах го през врата. Притиснах устни в бузата му.
— Нещо те тревожи.
Тревожеше го цяла вечер, но нямах представа какво е.
Допря нос до извивката на ухото ми и прошепна:
— Има ли нещо, което не си ми казала?
Отдръпнах се намръщена и го погледнах внимателно.
— Какво например?
— Каквото и да е. — Пое си дълбоко въздух. — Имаш ли някакви тайни?
Осмислих въпроса му и стомахът ми се сви.
— Подаръкът за рождения ти ден. Но няма да ти кажа какъв е.
На устните му трепна плаха усмивка.
— Както и ти — продължих, очарована от изражението му. — Всички частици от теб, които само аз познавам. Ти си тайна, която ще пазя до последния си дъх.
Наведе глава и за момент косата скри лицето му.
— Ангелчето ми.
— Случило ли се е нещо, Гидиън?
Известно време мълча. Погледна ме.
— Щеше ли да ми кажеш, ако човек, когото познаваш; човек, който ти е много близък,
прави нещо незаконно?
Стомахът ми се стегна на възел.
— Какво си чул? Да ни би някой клюкарски блог да разпространява лъжи?
— Отговори на въпроса ми, Ева — настоя Гидиън напрегнато. Никой не прави нищо незаконно!
— Не те попитах това — каза търпеливо, но твърдо. Припомних си въпроса му.
— Да, щях да ти кажа. Разбира се. Казвам ти всичко.
Отпусна се. Вдигна ръка и докосна лицето ми.
— Можеш да ми довериш всичко, ангелчето ми. Без значение какво е.
— Така и правя — отвърнах и го стиснах за китката. — Не мога да разбера защо говориш така.
— Не искам между нас да има тайни.
Погледнах го.
— Ти си този, който крие тайни. Не ми казваше нищо преди.
— Но в момента работя над това.
— Знам. Затова сега всичко между нас е толкова хубаво. Усмивката се върна на устните му.
— Така е, нали?
— Абсолютно. — Целунах усмихнатите му устни. Повече никакво бягане и никакво криене.
Гидиън ме хвана по-здраво, стана и ме вдигна.
— Какво правиш? — попитах и се притиснах до топлото му тяло.
Запъти се обратно към спалнята.
— Отиваме да ме измориш.
— Леле!
Следващата сутрин мина като предишната — Гидиън стана в обичайния си час, а аз се излежавах гола в леглото като ленивец.
Извърна очи от огледалото и погледна към мен, докато завързваше вратовръзката си в дрешника.
— Какви са плановете ти за днес?
Прозях се и притиснах възглавницата по-плътно до себе си.
— Ще поспя още малко, след като излезеш. Само за около час. Блеър Аш ще се отбие към десет.
— Така ли? — възкликна и ме погледна отново в огледалото. — Защо?
— Ще променя някои неща тук. Ще превърнем стаята за гости в кабинет и ще сложим падащо легло. По този начин хем ще разполагаме с гостна, хем и аз ще имам място, където да работя.
Гидиън приглади вратовръзката си, зае се да закопчава жилетката си и дойде в спалнята.
— Не сме го обсъждали.
— Така е. — Преместих нарочно крака си, така че чаршафът да се плъзне от него. — Не исках да спорим по въпроса.