Выбрать главу

Преди време се бяхме разбрали да превърнем стаята за гости в моя стая и да я свържем с голямата баня. Така щяхме да оформим голяма спалня с място за него и за мен. Тази подредба разрешаваше проблема с парасомнията на Гидиън, но също така означаваше, че ще спим в отделни стаи.

— Не трябва да спим в едно легло — напомни ми тихо.

— Не съм съгласна — възразих и за да не му дам възможност да спори с мен, бързо продължих: — Опитах се да го преодолея, Гидиън, но никак не съм щастлива, че трябва да се разделяме така нощем.

Съпругът ми мълча известно време, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.

— Не е честно да ме караш да избирам между щастието и безопасността ти.

— Знам. И не те карам да избираш, вече реших. Осъзнавам, че не е справедливо, но някой трябваше да вземе това трудно решение и аз го направих — заявих. Седнах и подпъхнах възглавницата зад гърба си така, че да се облегна на таблата на леглото.

— Взехме решението заедно. След това ти, очевидно, си променила решението си, без да го обсъдиш с мен. И колкото и да ми показваш циците си, въпреки че са прекрасни, няма да успееш да ме разсееш.

Присвих очи.

— Ако исках да те разсея, изобщо нямаше да повдигам въпроса.

— Отмени срещата с дизайнера, Ева — отвърна троснато. — Първо трябва да го обсъдим ние двамата.

— Срещата се състоя вчера. Наложи се да я прекратим, защото дойдоха ченгетата, но Блеър вече работи по проекта. Днес ще ми покаже няколко варианта.

Гидиън извади ръце от джобовете и ги кръстоса пред гърдите си.

— Значи твоето щастие е на първо място, а моето да върви по дяволите?

— Не си щастлив, че ще спиш в едно легло с мен ли?

Един мускул на лицето му трепна.

— Не си играй с мен. Изобщо не се замисляш как бих се почувствал, ако те нараня някак.

Изведнъж безсилието ми се превърна в срам:

— Гидиън…

— Изобщо не помисляш какво би ни причинило това — прекъсна ме ядно. — Оставям те да си правиш експерименти с много неща, Ева, но не и с нещо, което може да разруши връзката ни. Щом искаш да съм до теб, когато заспиваш, ще бъда. Ако желаеш да съм до теб, когато се събуждаш, мога и това да направя. Но в часовете, когато и двамата сме дълбоко заспали, е прекалено опасно да рискуваме всичко заради проклетата ти прищявка.

Преглътнах бучката, заседнала в гърлото ми. Исках да му обясня, че се тревожа да не би отделните спални да ни отдалечат един от друг. Не само физически, но и емоционално.

Болно ми беше, че след като се любим, той трябваше да стане и да си отиде. Това отнемаше от красотата и магията на акта и го превръщаше в нещо друго. А ако вечер оставаше до мен, докато заспя, и се събуждаше по-рано, за да дойде отново при мен сутринта, щеше да страда от недоспиване. Колкото и неуморим да ми изглеждаше понякога, Гидиън все пак беше човек.

Работеше усилено, тренираше здраво и всеки ден трябваше да се справя с огромен стрес. Недоспиването не можеше да се превърне в част от режима му.

Но той се страхуваше за безопасността ми и този страх нямаше да се изпари с един— единствен разговор. Трябваше да извървим този път стъпка по стъпка.

— Добре — отстъпих. — Да се уговорим така: Блеър ще ни остави планове с идеите си и ние с теб ще ги обсъдим. Обещавам, че в това време е него няма да съборим нито една стена на стаята за гости. Мисля, че нещата отидоха твърде далеч, Гидиън.

— Преди не мислеше така.

— Това може да се превърне в непреодолима пречка, а ние не го искаме… Ти не го искаш, нали? Предпочиташ да можем да спим заедно, права ли съм?

Гидиън отпусна ръце, заобиколи леглото и седна на ръба. Взе ръката ми и я вдигна до устните си.

— Да, предпочитам го. Мисълта, че не мога да ти дам нещо толкова просто, ме убива. И като знам, че това те прави нещастна… Съжалявам, ангелчето ми. Не можеш да си представиш колко съжалявам.

Сложих ръка на бузата му.

— Ще се постараем и двамата. Трябваше първо да го обсъдя с теб. Май се държах точно в твой стил: първо действаш, после обясняваш.

Мъжът ми се усмихна мрачно.

— Предавам се. — Целуна ме бързо и силно. — И внимавай с Блеър. Харесва те.

Отпуснах се назад.

— Намира ме за привлекателна — поправих го. — А и си е флиртаджия по природа.

В погледа на Гидиън се появи опасно пламъче.

— Да не би да те сваля?

— Държи се съвсем професионално. Ако прекрачи границата, ще го изгоня, но ми се струва, че флиртува с всичките си клиентки. Сигурно се отразява добре на бизнеса му. — Усмихнах се. — Сви перки, като му казах, че започвам да свиквам с издръжливостта ти и няма нужда да спим в отделно легло.