— Заради кошмарите ли? — попита доктор Питърсън и погледна към Гидиън.
— Да-отвърна той.
— Имал ли си кошмари напоследък?
Съпругът ми кимна.
— Не от най-страшните — поясни.
— Какви са най-страшните ти кошмари? При тях прибягваш до физически действия ли?
Гидиън си пое дълбоко въздух:
— Да.
Докторът ме погледна отново.
— Ти съзнаваш риска, нали, Ева? И въпреки това искаш да спиш в едно легло с Гидиън?
— Да, разбира се.
Пулсът ми се ускори, когато си спомних как Гидиън ме беше притиснал към матрака с цялата си злоба. От устата му се лееха грозни думи на болка и яд, както и закани за физическа разправа.
В ужаса на кошмара той не виждаше мен, а Хю — човека, когото бе готов да разкъса с голи ръце.
— Много щастливо женени двойки спят отделно — изтъкна доктор Питърсън. — Причините могат да са най-различни: мъжът хърка, жената дърпа завивките и така нататък. Но те разбират, че спането поотделно се отразява по-добре на брачната им хармония, отколкото спането в едно легло.
Отдръпнах се от мъжа си, исках и двамата да ме разберат правилно.
— Обичам да спя до Гидиън. Понякога се събуждам през нощта и го наблюдавам как спи. Друг път се събуждам и не е нужно дори да отварям очи, просто слушам дишането му. Усещам мириса му, чувствам топлината му. Спя по-добре, когато той е до мен. Знам, че и той спи по-добре.
— Ангелчето ми… — Гидиън погали гърба ми.
Погледнах го и срещнах погледа му. Лицето му изглеждаше безизразно. Невероятно красиво. Очите обаче бяха тъмносини езера, изпълнени с болка. Протегнах се към ръката му.
— Знам, че това те наранява. Съжалявам. Просто и двамата трябва да положим усилия, за да го постигнем. Не искам да се отказваме.
— Това, което описваш, Ева — заяви доктор Питърсън тихо, — се нарича интимност. И е една от истинските радости, които човек намира в брака. Напълно разбираемо е, че копнееш за нея. Донякъде с всички ни е така. Изглежда обаче, че за вас с Гидиън тя е особено важна.
— За мен наистина е — съгласих се.
— Да не би да намекваш, че за мен е различно? — попита Гидиън сдържано.
— Не. — Извърнах лице към него. — Моля те, не заемай отбранителна позиция. Проблемът не е у теб и аз не те обвинявам.
— Знаеш ли колко гадно ме караш да се чувствам? — попита ме укорително.
— Не искам да го приемаш лично. Това е…
— Жена ми иска да ме гледа, докато спя, а аз дори това не мога да ѝ дам — сопна се Гидиън.
— И това ако не е лично.
— Добре, нека го обсъдим — намеси се бързо доктор Питърсън и привлече вниманието ни.
— В основата на този разговор стои копнежът за близост и интимност. Стремежът към интимност е дълбоко залегнал в природата на човешкото същество, но при хората, станали жертва на сексуално насилие като деца, той е особено изострен.
Гидиън все още бе напрегнат, но слушаше внимателно.
— В много случаи — продължи докторът — насилникът полага големи усилия да изолира жертвата, за да прикрие престъплението си и да направи жертвата зависима от него. Често самите жертви се отдръпват от семейството и приятелите си. Животът на всички останали им изглежда толкова обикновен, а тревогите им — толкова незначителни в сравнение с ужасната тайна, която са принудени да крият.
Наместих се отново на дивана и се притиснах до Гидиън така, че да го обгърна с цялото си тяло. Той отново ме прегърна с една ръка, а с другата потърси моята.
Изражението на доктор Питърсън омекна, когато ни видя.
— И двамата се отърсихте от дълбоката си самота, щом се разкрихте един на друг, но когато човек е бил лишен от истинска интимност толкова дълго, в душата му остава белег. Настоятелно ви съветвам да потърсите други начини, с които да постигнете близостта, за която копнее Ева. Създайте си сигнали и ритуали, които са единствено ваши и не представляват заплаха за нито един от двама ви, а ви създават усещането за връзка.
Въздъхнах и кимнах.
— Ще поработим над това — продължи доктор Питърсън. — А що се отнася до кошмарите ти, Гидиън, най-вероятно в процеса на терапията честотата им ще продължи да намалява и няма да са така страшни като преди. Но това е само началото. Направили сме първите стъпки от едно дълго пътешествие.
Отметнах глава и погледнах към Гидиън.
— Ще продължи цял живот — обещах тържествено.
Съпругът ми нежно докосна бузата ми с пръсти. Не изрече думите, но ги видях в погледа му, почувствах ги в ласката му.
Между нас имаше любов. Останалото щеше да дойде с времето.