И преди сме имали такива мигове. Някои от нощите, които прекарвахме заедно в съседния апартамент. Уикендите, през които се измъквахме, за да сме само двамата. Но тези моменти съществуваха в нещо като вакуум. Сега ги изживявахме съвсем открито. Щяхме да се чувстваме още по-добре, когато целият свят узнае, че сме женени, и Ева заживее изцяло при мен в мезонета.
Вратата се отвори и жена ми се появи. Изглеждаше прекрасно и много секси в тясна червена рокля и сандали на висок ток. Вдигнала бе слънчевите очила на върха на главата си и буташе куфар на колелца. Съвсем скоро щеше да стяга багаж за медения ни месец. И тогава щяхме да тръгнем заедно като сега, но нямаше да се разделяме до края на пътуването.
— Тук съм — обадих се и се протегнах да взема куфара.
Ева бутна ръката ми и се притисна към мен, тялото ѝ беше топло и меко. Дръпна главата ми надолу и ме целуна бързо и сладко.
— Трябваше да влезеш.
— Ти, аз и легло наблизо? — Прегърнах я през кръста и я насочих към асансьора. — Щях да се възползвам от теб, ако не знаех, че Кари ще започне да блъска по вратата и да мърмори, че ще изпуснете полета.
Докато асансьорът се спускаше към фоайето, Ева се отдръпна от мен, хвана перилото зад гърба си и изложи изкусителните си крака на показ. Флиртуваше съвсем открито, личеше си дори от погледа ѝ. В очите ѝ проблесна закачливо пламъче, когато облиза долната си устна.
— Изглеждаш невероятно секси.
Погледнах бялата фланелка и панталоните в цвят каки, които бях облякъл, преди да си тръгна от работа.
— Обикновено носиш тъмни цветове — добави.
— Там, където отиваме, е прекалено горещо за тъмни дрехи.
— Ти си прекалено горещ.
Повдигна крак и бавно потърка бедра едно в друго.
Стана ми забавно, усещах, че постепенно се възбуждам. Облегнах се назад и продължих да се наслаждавам на шоуто.
Когато стигнахме до фоайето, ѝ направих знак да мине пред мен, после я настигнах с две крачки, за да сложа ръка на кръста ѝ.
Погледна ме през рамо и се усмихна:
— Ще има задръствания.
— По дяволите!
Задръствания. Значи щеше да ни отнеме повече време да стигнем до летището. Точно на това разчитах.
— Звучиш тооолкова разочарован — подразни ме Ева и се усмихна на портиера, който ѝ отвори вратата.
Раул ни чакаше отпред в лимузината. След миг потеглихме, сляхме се с морето от коли, които се опитваха да си пробият път през Манхатън.
Ева седна на страничната седалка, която заемаше цялата дължина на колата, а аз се настаних на другата.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита и погледна към барчето пред себе си.
— Ти искаш ли?
— Не съм сигурна — отвърна и нацупи устни. — По-рано исках.
Изчаках я да реши и я огледах. Ева беше моята радост, светлината в живота ми. Щях да направя всичко по силите си, за да бъде безгрижна и доволна до края на дните си. Тежеше ми мисълта, че може да се наложи да я нараня. Вече бе преживяла толкова много.
Ако се окажеше, че Моника изобщо не е това, за което дъщеря ѝ я мисли, как щях да съобщя новината на Ева? Жена ми се разстрои много, когато установи, че майка ѝ я следи чрез мобилния телефон, ръчния часовник и огледалцето, което носеше в чантата си. Фалшивата самоличност бе много по-сериозно предателство.
А какво ли се криеше зад нея?
— Не мога да си намеря рокля — заяви неочаквано Ева и нацупи плътните си устни.
Трябваше ми малко време, за да се откъсна от мислите си и да осъзная какво ми казва.
— За сватбата ли?
Ева кимна. Изглеждаше толкова отчаяна, че ми идваше да я притегля към себе си и да обсипя с целувки красивото ѝ лице.
— Искаш ли да ти помогна, ангелчето ми?
— Не можеш. Младоженецът не трябва да вижда роклята на булката преди големия ден. — Разшири внезапно очи от шок и ужас. — Ти видя роклята, която бях облякла за първата ни сватба!
Така беше. Нали самият аз я бях избрал.
— Когато я видях, тя беше най-обикновена рокля — опитах се да я успокоя. — Не беше сватбена рокля, докато не я облече ти.
— О! — Усмивката отново се върна на лицето ѝ.
Събу сандалите си, дойде при мен и сложи глава в скута ми. Сребристо-златната ѝ коса се разпиля по бедрата ми.
Прокарах пръсти през копринените кичури, поех дълбоко въздух и се насладих на аромата на парфюма ѝ.
— А ти какво ще облечеш? — попита и затвори очи.
— Представяш ли си нещо по-конкретно?
Изви устни в усмивка. Отговорът дойде бавно и замечтано:
— Смокинг. Ти винаги си прекрасен, но в смокинг си особено прекрасен.
Прокарах върха на пръстите си по устните ѝ. Имаше време, когато мразех лицето си.