Диван с формата на латинската буква V. Черни кадифени авеси. Половин дузина бутилки със скъп алкохол на ниската мисичка.
Частно ВИП сепаре.
Слаба брюнетка се беше изтегнала на купчина възглавници. Презрамката на обсипания и с пайети потник бе дръпната настрана. Гидиън отчасти покриваше тялото ѝ със своето. Засмукал бе с устни зърното на гърдата ѝ.
Втора дългокрака брюнетка. Притисната до гърба му. Прехвърлила бедро върху неговото. Стоеше разкрачена. Устните ѝ образуваха голямо О, очевидно изпитваше удоволствие. Гидиън бе протегнал ръка зад гърба си. Пръстите му бяха под късата ѝ поличка.
Макар да не се виждаше, беше ясно, че ги е вкарал в нея. Знаех го. Остър, назъбен нож се заби в сърцето ми.
Образът се размаза, когато премигнах, за да отстраня сълзите от очите си, усетих как опариха лицето ми, щом се спуснаха надолу. С едно движение махнах снимката от екрана. Тогава видях името си и прочетох грозните предположения на автора какво бих си помислила, като видя какви сексуални подвизи извършва годеникът ми, докато се прощава с ергенството.
Оставих таблета на ниската масичка и се опитах да дишам дълбоко. Майка ми седна по— близо до мен, сложи ръка на рамото ми и ме прегърна. Телефонът в стаята иззвъня силно, стресни ме и още повече опъна нервите ми.
— Шшшт… — прошепна мама и ме погали по косата. — Тук съм, милинка. Тук, до теб.
Кланси отиде до телефона, вдигна слушалката и каза делово:
— Да — след това тонът му стана леден: — Виждам, че се забавляваш.
„Гидиън.“
Погледнах към Кланси и усетих колко много гняв струи от него. Срещна погледа ми.
— Да, тук е.
Отдръпнах се от майка си и някак си успях да се изправя. Потиснах гаденето, отидох до Кланси и протегнах ръка. Подаде ми безжичната слушалка и се отдръпна.
Преглътнах риданието си:
— Здравей.
Настъпи мълчание. Дишането на Гидиън се ускори. Казах само една дума, но той веднага разбра, че знам.
— Ангелчето ми…
Изведнъж се почувствах много зле. Изтичах в банята, хвърлих телефона на земята и едва успях да вдигна капака на тоалетната, преди съдържанието на стомаха ми да се излее със силни, разтърсващи спазми.
Майка ми изтича след мен, но аз поклатих глава.
— Махни се — едва успях да прошепна, свлякох се на пода и облегнах гръб на стената.
— Ева…
— Остави ме за минутка, мамо. Моля те… само за минутка.
Тя ме погледна, кимна и затвори вратата зад гърба си.
От слушалката на пода чувах, че Гидиън крещи. Протегнах се, стиснах я в ръка, примъкнах я до себе си и я доближих до ухото си.
— Ева, за бога, вземи телефона!
— Престани да крещиш — казах му, главата ми пулсираше.
— Господи… — Гидиън едва си пое въздух. — Не ти е добре. По дяволите! Толкова съм далече… — После повиши глас: — Раул!
— Къде си, мама му стара? Искам веднага да подготвят проклетия самолет! Свържи се по телефона…
— Не, недей…
— Това се случи, преди да те срещна — говореше прекалено бързо, дишаше прекалено бързо. — Не знам кога или… Какво? — Някой до него каза нещо. — Синко де Майо ли? За бога! Защо я публикуват сега?
— Гидиън…
— Ева, кълна ти се, че тази проклета снимка не е направена този уикенд. Никога не бих ти причинил подобно нещо. Знаеш го много добре. Знаеш какво означаваш за мен…
— Гидиън, успокой се.
Пулсът ми започна да се нормализира. Гидиън не беше на себе си. Изпаднал бе в паника. Сърцето ми се късаше, докато го слушах. Беше толкова силен, можеше да се справи с всичко, да преживее и да пребори всичко.
Аз бях неговата слабост, макар че единственото, което исках, бе да съм силната му страна.
— Трябва да ми повярваш, Ева. Никога не бих причинил такова нещо и на двама ни. Никога…
— Вярвам ти.
— … не бих се чукал наляво и надясно… Какво?
Затворих очи и отпуснах глава на стената. Стомахът ми започна да се успокоява.
— Вярвам ти.
Чух как Гидиън въздъхна дълбоко и тежко в слушалката.
— Боже мой!
Мълчание.
Знаех колко много означава за него безусловното ми доверие. За всичко. За абсолютно всичко. Все още не можеше да го приеме за напълно възможно, въпреки че копнееше за доверието ми по-силно, отколкото за любовта ми. За него вярата ми в него беше любов.
Обяснението му беше просто, някои биха казали прекалено просто, но тъй като го познавах толкова добре, знаех, че това е единственото обяснение, което има смисъл.
— Обичам те. — Гласът му прозвуча нежно, уморено. — Толкова много те обичам, Ева. Когато не си вдигна телефона…
— И аз те обичам.