— Съжалявам. — Издаде тих звук, изпълнен с болка и съжаление. — Наистина съжалявам, че видя това. Толкова съм отвратителен. Прецаках всичко.
— Ти си виждал и по-лоши неща.
Гидиън ме бе видял как целувам Брет Клайн пред очите му Изгледал бе поне част от видеото, на което бях с Брет. В сравнение е това тази снимка беше нищожна.
— Ужасно ми е неприятно, че ти си там, а аз тук.
— На мен също.
Исках да получа утеха в прегръдката му. Но още повече исках да го утеша аз. Да му покажа още веднъж, че няма да отида никъде, че няма никаква причина да се страхува.
— Повече никога няма да правим така.
— Няма, ще се ожениш само два пъти, и то все за мен. Повече никакви ергенски партита.
Гидиън се засмя.
— Не това исках да кажа.
— Знам.
— Кажи на Кланси да те докара вкъщи още сега. Ние си събираме багажа и тръгваме към летището.
Поклатих глава, въпреки че той не можеше да ме види.
— Вземи си свободен ден утре.
— Утре ли…? Да. Ти не си добре…
— Не, добре съм. Идвам при теб. В Рио.
— Какво? Не. Не искам да съм тук. Трябва да се прибера вкъщи и да оправя тази гадост.
— Щетата вече е нанесена, Гидиън. Каквото и да направиш, нищо няма да се промени — заявих и се надигнах от пода. — Можеш да издириш виновника по-късно. Няма да позволя това да развали спомените ни от уикенда.
— Няма…
— Щом искат твои снимки от Бразилия, тогава и аз ще бъда на тях.
Разбра какво имам предвид.
— Добре. Ще те чакам.
— Може да е обработена на фотошоп — заяви Мегуми.
— Или да са снимали друг мъж, който много прилича на него — додаде Шона и се наведе над таблета на Мегуми, за да види снимката по-отблизо. — Не се вижда много добре, Ева.
— Не. — Поклатих глава. — Определено е Гидиън. Кари, който седеше до мен в лимузината, взе ръката ми и преплете пръсти с моите. Майка ми се беше настанила на мястото зад шофьора и разглеждаше мостри на платове. Кръстосала бе елегантно крака и нервно потропваше по пода.
Погледите на Мегуми и на Шона бяха изпълнени със съчувствие.
Съжалението, което изпитваха към мен, нараняваше гордостта ми. Допуснах грешката да погледна в социалните мрежи. Останах озадачена от това колко са жестоки хората.
Някои вмятаха, че съм достойна за презрение. Или съм толкова глупава, че не осъзнавам, че се омъжвам за човек, който ще ми даде фамилията си, но тялото и вниманието му ще принадлежат на онази, която той пожелае. Според други бях златотърсачка, готоова да преглътне всяко унижение заради парите. Или жена, която може да служи за пример на всички останали жени… ако обърне гръб на Гидиън и си намери друг.
— Снимката е стара — повторих за кой ли път.
Всъщност месец май не беше чак толкова отдавна, но не беше необходимо никой да знае точно кога е правена снимката. Важното бе, че е било преди Гидиън и аз да се срещнем.
Беше се променил толкова много от онзи момент. Заради мен. Заради нас. А и аз вече не бях същата жена, която той срещна в онзи съдбовен юнски ден.
— Много е стара — заяви Шона решително. — Определено.
Мегуми кимна, но още не беше напълно убедена.
— Защо му е да лъже? — попитах директно. — Няма да е трудно да се разбере в кое заведение е направена. Трябва да е някой от клубовете на Гидиън и съм готова да се обзаложа, че е в Манхатън. Не може той да си е останал в Ню Йорк, а в същия ден паспортът му да е подпечатан в Бразилия.
Нужни ми бяха няколко часа, за да осъзная това, и колкото и да е странно, бях доволна, че е така. Нямах нужда от доказателства, че съпругът ми казва истината. Но ако можехме по някакъв начин да докажем, че снимката е направена в определен клуб, тогава лесно можехме да променим общественото мнение.
— Точно така. — Мегуми се усмихна широко. — Освен това той е луд по теб, Ева. Не би се забъркал в подобно нещо.
Кимнах в знак на съгласие, а след това промених темата на разговор. Щяхме да пристигнем на летището скоро и не исках, като се разделим, да си мислим за тази глупава клюка вместо за прекрасното пътешествие, което изживяхме през уикенда.
— Благодаря ви, че дойдохте. Прекарах си чудесно.
С удоволствие бих ги взела е мен в Рио, но никой от тях нямаше входна виза за страната. Освен това в понеделник всички трябваше да са на работа. Затова се налагаше да се разделим. Момичетата щяха да се приберат вкъщи, придружени от хората на Кланси, а Кари, мама и Кланси щяха да летят с мен до Бразилия със самолета, осигурен от Гидиън.
Пътуването щеше да е съвсем кратко. Щяхме да пристигнем в понеделник сутринта и да си тръгнем същата нощ. Ако изобщо успеехме да поспим, щеше да е в самолета. Сигурна бях, че когато си тръгнем, Гидиън ще напусне Бразилия с усмивка. Не исках да съжалява, когато си спомня за този уикенд. Имаше достатъчно лоши спомени. От сега нататък исках да натрупва само добри.