— Правите голяма грешка, бибипци такива! Когато се върнем от Блито-3, ще ви заврем вестниците в бибипците ви, след което ще ги подпалим! Трябва най-сетне да ви дойде умът в главата и да разберете кой дърпа конците. Сега направете дълбок поклон и се разкарайте, преди да ви гръмнем бибипците!
Всички вестници публикуваха това с много разкрасяване, при което Мадисън загуби още един ден за заглавия в пресата.
Той отново преработи плановете си за публикуване, но този път маркира датите с една, две, три и т.н. напред. „Плюсът“ зависеше от деня, в който щяха да прочетат присъдата на Грис. От начина, по който се влачеше всичко, Мадисън нямаше никаква представа кога ще се случи това. Обикновено приключването на един процес зависеше от добре свършената работа на връзките с обществеността. А също така и продължаването му. В действителност, една от причините за дългите процеси на Земята, беше жаждата на съдиите и правителството за присъствие в пресата. Тук обаче нещата започваха да стават някак безнадеждни. Обществеността се изплъзваше от контрол. Осъждането на Грис беше неизбежно: този съдия щеше да наложи убиването му. Това щеше да премахне интереса на обществеността. Така че Мадисън си седеше и мислено желаеше процесът да приключи. Присъдата щеше да запълни заглавията за един ден. Тогава публиката щеше да е отворена за нови сензации и едва тогава Мадисън можеше отново да си получи заглавните страници. А той знаеше какво точно да прави с тях.
Процесът обаче приключи доста неочаквано. И краят му отново хвърли плановете му в пълен хаос.
Адвокатите на Грис очевидно разбраха, че са вкарали няколко юридически гола и на сутринта на шестия ден зарязаха подхода на представяне случай по случай, като изведнъж натрупаха всичките останали 2094 случая на един куп. Поканиха всеки, който иска да ги разгледа — „Вътрешен обзор“ и репортерите веднага се възползваха като хали от това, след което се обърнаха към съдията.
— Ваша светлост — каза най-възрастният от тях, — всички тези 2094 случая са до един по някое крещящо престъпление, извършено от един или няколко офицери от Апарата. Голяма част от тях са доста ПО-ЛОШИ от тези, които вече бяха представени пред съда.
Това предизвика ужасна сензация и на стражите им бяха необходими доста минути, преди да успеят да въдворят достатъчно тишина, че адвокатът да може да продължи.
Хитрият стар съдия от вътрешната полиция тогава взе една от кутиите. Той разгърна върху нея няколко черни брошури. Той разтвори една от брошурите и я показа на публиката с издължени вратове, на камерите на „Вътрешен обзор“ и на лорд Търн върху подиума.
— Това са списъци от Архивния отдел на вътрешната полиция, от подотдела за жизненоважна статистика на Конфедерацията. Те показват проследени и верифицирани промени на имената. Те са официалното свидетелство за промяна на имена и лични пластинки. Трябва да си дадете сметка, че Апаратът набира персонал от затворите. Това изисква в повечето случаи преиздаването на лични, пластинки. Ще е необходим един камион, ако искаме да съберем на едно място променените имена и чинове в архивите на Апарата. Тези брошури съдържат имената само на 30 201 офицери от Апарата, които преди това са били от контингента на затворите, но не са излежали присъдите си докрай. Вместо това те са били наети от Апарата и превърнати в офицери, заради предишното си обучение или опит.
Публиката в залата зяпна. Никой не си беше давал сметка за този аспект на Апарата.
— Тези 30 201 офицери в никакъв случай не представляват ЦЕЛИЯТ персонал на Апарата в момента, който се състои от бивши затворници и настоящи офицери. Тези 30 201 души са се възползвали от удобния случай да забравят, че са били женени, преди да влязат в затвора, и са се ОЖЕНИЛИ ПОВТОРНО вече като офицери от Апарата с новите си имена, обаче за други жени.
— Ха така! — изръмжа лорд Търн. — Това, че сте открили 30 201 офицери от Апарата, извършили двуженство, НЯМА да свали примката от врата на ТОЗИ мръсен звяр пред ТОЗИ съд! — И той посочи Грис.