Изкашлях се.
— Разбира се, че виждам. Боже мой! Какво е това?
— Най-добрият бърбън от Кентъки или може да е някакъв бял хибрид. Един от многото дарове за небесата от планетата Земя. Научих се как да го правя от един професор на Земята, който работеше в един висш образователен институт, наречен „Белевю“.
Имах чувството, че стомахът ми излъчва светлина. Напрежението ми изчезна. Всъщност, изведнъж се почувствах много добре. Огледах се наоколо. Казах:
— Виждам, че освен това си имаш и много книги.
Той се усмихна към лавицата.
— Страниците им вече са с доста подгънати краища, но преди много години благородникът Стафи настоя да ми бъдат донесени от градската къща. Явно си мислеше, че може да са ми необходими.
Вгледах се в заглавията. Буквите не означаваха нищо за мен.
— Психология, психиатрия — каза Кроуб, — както и всички трудове на Зигмунд Фройд. Всички основни текстове по психотерапия на Земята. Не ми позволяват обаче да я използвам тук. Много са необразовани и изостанали. Можех да опразня цялата лудница, за да им направя услуга, но всеки ден ми запушват устата, преди да пуснат почистващия персонал. Аз обаче си имам много приятели, като теб например, които се отбиват тук през цялото време. Ще удариш ли още една глътка?
Наля ми от една кана, след което взе и за себе си. Потреперя докато поглъщаше питието. Каза:
— Богове! — и след секунда: — Обаче е добро. — След това въздъхна. — Ще ми се да ме снабдят с няколко колби, защото без тях не мога да правя ЛСД. Така че трябва да се задоволиш с това. Пий.
Глътнах и второто питие. Гърлото ми изтръпна както при първото. Не след дълго обаче стаята започна да изглежда доста розовичка.
— Е, загубихме доста време — каза Кроуб като погледна към китката си, на която нямаше часовник. — Имам и други пациенти, така че ще трябва малко да се поразбързаш. Сега лягай на кушетката и почвай да говориш.
Излегнах се. Попитах:
— За какво да говоря?
— Какво значение има? — каза той. — Ще започнем със свободни асоциации. Остави всичко на мен. Просто казвай всичко, което ти мине през главата.
Ами, разбира се, първото нещо, което ми мина през главата, беше постоянното заговорничене на родата ми да се намесват в живота ми. Казах:
— Ако книгата ми се окаже провал, с мен е напълно свършено. Чичовците ми ще ме наврат на някаква ужасна длъжност, ще трябва да се оженя за онази ужасна лейди Корса и да прекарам останалата част от живота си също като теб в една културна пустиня — Модон — като изгнаник.
— Аха — каза той, — проблеми с майката!
— Как разбра това? — попитах го аз.
— Очевидно е — отвърна той. — Зигмунд Фройд го е дал много завоалирано. Едипов комплекс! Мога веднага да стигна до дъното на твоя случай. Той е един класически пример за психопатология. Значи, има анална пасивна, следвана от анална еротична. След това е оралната пасивна, следвана от оралната еротична. Има и генитална фаза, но никой не може да стигне до нея. Това са ВСИЧКИТЕ душевни етапи, които съществуват. В основата на всичко лежи сексът. Сексът е единствената мотивация на цялото поведение. Та за това става въпрос при теб.
Помислих си, че може би е от така наречения от Кроуб бял хибрид.
— Не разбирам почти нищо.
— Това е, защото все още ти предстои да прозреш състоянието си — отвърна Кроуб. — За мен обаче е съвсем ПРОСТО. Майка ти не ти е разрешавала да си играеш със зърната й, когато си бил бебе. Вярно ли е?
— Не мисля така — отвърнах.
— Виждаш ли? И това е потиснало естествените ти сексуални прояви! ВСИЧКИТЕ ти неприятности с родата ти идват от това. То ще те лиши от свободата да се изразяваш и да се придвижваш. Лечението е много просто. Просто приеми факта, а ти ТРЯБВА да го приемеш — че имаш фиксация в орално-еротичната фаза. Симптомите ти няма НИКОГА да отслабнат, ако не прегазиш потискането си, не се превърнеш в един здрав млад човек и не практикуваш постоянно фелацио.
Вторачих се в него.
— Виждам, че боравя с прекалено много професионални термини, за да ме разбере един лаик. Давам ти Фройд в чист вид. Лудостта ти може да бъде излекувана, само ако посветиш живота си на това да се любиш с малки момченца и мъже — орално, разбира се. Сега съжалявам — и той погледна китката си без часовник, — но уговорката ни за днес приключи. Ти обаче вече си излекуван, така че няма смисъл да идваш отново. Графикът ми е препълнен.