Залата експлодира. От животинските крясъци, писъци и заплахи запищяха даже и прашинките. Изпразнените обвивки от ченк-поп и хартиените топчета накараха атмосферата в залата да заприлича на снежна виелица.
Изведнъж Мадисън се сети за Тийни. Тя вероятно гледаше всичко това по „Вътрешен обзор“. Започна да му се гади. Тогава погледът му попадна върху лорд Търн. Все още имаше някакъв шанс.
Лорд Търн остави бурята да утихне. Очите на Мадисън не бяха единствените, които бяха фиксирани върху него. Гледаше го цялата нация.
Той загърна алената си роба. След това разтри издяланато си лице. От устните му се отрони една ругатня, която беше твърде тиха, за да се чуе през шепата му.
Той седя така цели три минути. И тогава каза:
— Не е моя работа да създавам прецеденти. За жалост има хиляди съдебни случаи, според които човек не може да бъде наказан за това, че си изпълнява задълженията, които са му наредени. Ако не бяха такива правилата и законът, хората щяха да бъдат убивани от началниците си заради това, че не са извършили нещо, за което са щели да бъдат убити от закона. Също за нещастие, в една нация, която толкова често е във война, един по-старши по чин не може да бъде наказван за издаването на заповед, която ако бъде изпълнена, води до углавно престъпление. Някой ден Великият съвет или Императорът могат да разрешат това противоречие, макар че се съмнявам, защото това е опасна почва. Най-добрата гаранция, за целостта на нацията е да се направи така, че само почтени хора като кралски офицер Джетеро Хелър да имат власт.
Мадисън изстена. Почвата под краката му ставаше нестабилна.
— Но — продължи лорд Търн с внезапна лукава усмивка към адвокатите на Грис — вие се докоснахте до един много важен аспект.
Грис, чиито надежди се бяха възродили, сега се сгромоляса в пълно отчаяние.
— Вие несъмнено бяхте много компетентни съдии във вътрешната полиция, а вие, сър, несъмнено бяхте един много компетентен екзекутор. Вие ме баламосвахте да ви слушам ден след ден. За щастие, ние, в Кралския съд и затвора сме отговорни само пред Императора. Това не ни поставя над общоприетия закон. За да предпазим Императора от евентуални грешки, ние трябва да сме много компетентни и по най-малките правни подробности, за които някой някога е чувал.
Възрастните мъже, които бяха в ролята на адвокати на Грис, изглеждаха така, сякаш основното им занимание е да скърцат със зъби. Въобще не се отнасяха добронамерено към това да им се чете конско пред публика, та дори и да бе от страна на някакъв Кралски съдия.
— Има един случай — продължи Търн, — който вече е станал прецедент. Той е отпреди около 3000 години. Манда срещу Буунт, доста известен по онова време. Развил се от жалбата за установяване правото на собственост на един наследник. Съдебното решение, взето в местния съд, било обжалвано с петиция до Императора и процесът започнал отначало, но тук, в Кралския съд. Хората, които подали жалбата, предявили право на три милиона кредита в имущество, като заявили, че наследникът не е законно дете на бащата, тъй като никога не бил сключван брак. Мога да ви уверя, че въпросът е бил много горещо оспорван, като се има пред вид за каква собственост става въпрос. С помощта на един целолог майката била установила истинския баща. Наследникът потвърдил, че това доказва правото му на собственост. Съдът… — И тук той погледна под вежди адвокатите на Грис, докато целият свят тръпнеше в очакване. — Съдът заявил категорично, че регистрирането на зачеване може по напълно законен ред да замени брака.