Търн остави думите му да потънат в тишината, която беше много напрегната в голямата зала.
— Наследникът спечелил делото. Манда срещу Буунт. Можете да го прочетете в библиотеката ни на горния етаж, ако искате. Можете обаче да ми се доверите. Видях и дешифрирах брачните договори, подписани на планетата Земя или както там й е името. Те до един са подписани след датата, в която вдовицата Тейл е заченала детето си. — Той се усмихна. — В моя Кралски затвор не е било извършено никакво двуженство: церемонията е била излишна. Където и да е извършил Грис двуженство, то това не е тук. По закон той вече е бил женен за вдовицата Тейл, месеци преди да се ожени за която и да било друга жена. Поради това обявявам обвинения — офицер от Апарата Солтан Грис — за невинен по обвинението за двуженство в този затвор.
Шокът беше толкова голям, че в рамките на половин минута никой не посмя дори да си поеме дъх.
И ТОГАВА СЕ РАЗРАЗИ БУРЯТА!
Стражите трябваше да се борят като лепъртидж, за да задържат публиката по местата й. Надзирателите от затвора се бяха превърнали във вихри от електрически камшици. Те успяха да не допуснат никого до предната част на залата и да защитят Грис от това да бъде разкъсан парченце по парченце, но само защото някой, а после и други забелязаха, че лорд Търн удря по гонга с все сила: те просто видяха движенията му, звукът потъваше безследно. Търн, освен това беше вдигнал и ръка.
Понеже лорд Търн се опитваше да каже нещо, постепенно гюрултията утихна временно.
— ОБАЧЕ! — извика Търн в мегафона си вероятно за двайсети път и когато гласът му отново можеше да се чува, продължи: — Ще трябва да задържа Солтан Грис под арест, докато не се изясни статутът на Джетеро Хелър. Солтан Грис може да е извършил и други престъпления, за които обаче да знае само Хелър. Много е възможно на Солтан Грис да не му се размине жестоко наказание или дори екзекуцията. Стражи! Отведете затворника в килията му. ОБЯВЯВАМ ДЕЛОТО ЗА ПРИКЛЮЧЕНО!
Тълпата малко се поуспокои. Когато обаче ги изкарваха от съда, цели групи продължаваха да крещят: „Смърт на Апарата!“.
Когато чу първото съдебно решение, Грис беше отишъл на седмото небе. Когато обаче чу второто, беше потънал в пълно отчаяние. Завлякоха го в килията му в полусъзнание, той дори не можеше да ходи.
Мадисън гледаше как откарват Грис, но самият той се пържеше в собствен сос. Беше се вцепенил от ужас пред онова, което Тийни можеше да мисли или планира сега. Той НЕ й беше осигурил попечителството над Грис. Но, я чакай, дали не беше останала още една вратичка? Мадисън помисли, а след това потрепери.
Изведнъж си даде сметка, че не разполага с много време. Реакцията на обществеността можеше да прелее чашата. Ломбар можеше да се ядоса от всичко това. Тийни щеше да е бясна.
И изведнъж на лицето му се появи усмивка. Той все още имаше власт. Той щеше да докара нещата до славен край и при това с ГРЪМ И ТРЯСЪК!
Глава шеста
Мадисън изкара някак следващия ден.
Чувстваше се ужасно.
Най-добре подготвеният му план не беше проработил!
Съдебната процедура напълно беше изместила въпроса за Хелър. На Мадисън му се струваше, че Хелър някак го е подхлъзнал, като е дал онези материали за изнудване на адвокатите на Грис. Хелър не си ли даваше сметка, че Мадисън само се опитва да го направи безсмъртен? Кой би се противопоставил на подобно нещо, а още по-малко да го осуетява? Проклети да са тия аматьорски намеси във връзките с обществеността!
Но това не беше всичко, което притесняваше Мадисън: Тийни щеше да е изпаднала в пълна ярост! Лишена от жертвата си, въпреки обещанията на Мадисън, никой не можеше да знае какво ще направи тя. А пък налице беше и въпросът за Ломбар Хист: той нямаше да бъде доволен от начина, по който Апаратът беше направен на пух и прах.
Мадисън разсъждаваше нервно дали загубва контрол над себе си. Може би напоследък не беше достатъчно невротичен и може би поради тази причина геният му дремеше.
Докато стоеше до прозореца на спалнята в градската си къща с поглед, отправен към Джой сити, той усети, че сферата му на влияние се срутва във всеки един момент.
На четвърт миля пред него се издигаше стълб от дим. Мадисън чу някакъв шум зад себе си и каза:
— Какво става там?
Беше момичето Флип от цирка. Напоследък тя се беше заела с това да му оправя леглото, да му приготвя дрехите и да му говори с недомлъвки, което го разтревожи. Тя се приближи до прозореца: