— О, това е клуб „Камата“, свърталище, в което се събират офицери от Апарата. Чи и аз бяхме там, когато тълпата го подпали. Мястото обаче е една износена дупка, няма нищичко за плячкосване. Служителите в моргите са претрупани от работа, а по улиците още лежат много трупове, обаче ние не можахме да се сдобием с нищо и от тях: някой тъп идиот вече им беше отмъкнал портфейлите. — Тя беше поставила ръката си върху задните му части и това го накара да настръхне. Той се махна от прозореца и посегна към едно сако.
— О, на ваше място не бих излизала навън — каза Флип. — Много по-приятно би било просто да си стоите тук и да се въргаляте в леглото. Навсякъде са плъзнали огромни тълпи, които търсят офицери от Апарата. Ето на, ей там има една такава.
Мадисън се върна до прозореца. Около хиляда души претърсваха улицата 76 етажа по-долу. Дори на такава височина Мадисън чуваше монотонното им пеене:
— Изглежда нещо много ги е разстроило — каза Мадисън.
— О, много е хубаво, че всички са разстроени — отвърна Флип. — Това създава много възможности за пребъркване на джобове и т.н.: една добра, здравословна обстановка за престъпления. Днес във всички градове е така. Ние с още две момичета сигурно пак ще излезем навън, но за теб, шефе, ще е много по-безопасно да си свалиш панталона и да се пъхнеш отново в леглото. Мога да правя много хубави неща. Бих могла да започна с един бибит. Ти даже няма да се напрягаш, само ще си лежиш и ще му се наслаждаваш. След това би могъл…
— Трябва да мисля — каза й Мадисън.
— Добре де, ти можеш да си мислиш, докато те работя: така могат да ти хрумнат велики идеи. Хайде сега, сложи си ръката…
— Флип, тичай навън и кажи на репортерите ми, че искам да се видя с тях в офиса си.
— О, шефе, не е необходимо тия бибипци да стоят наоколо и да наблюдават. Може да се разгорещят и да ми се струпат отгоре! Те не са способни на едно бибипано бибипане: знаем, защото ги пробвахме.
Тя беше започнала да сваля халата си. Мадисън я облече обратно, без никакъв признак на слабост.
— Флип, моля те.
— Има нещо странно в теб, шефе. Сериозно говоря. Иди и сам си доведи бибипаните репортери!
След като тя излетя от стаята, Мадисън намери Флик и го накара да свика пресконференция в офиса му.
Петимата репортери, авторът на книги на ужаса, както и режисьорът в ролята на консултант скоро се събраха около бюрото на Мадисън.
— С какво място разполагаме? — попита Мадисън.
— С никакво — отвърна един от репортерите. — Във всички вестници цялата първа страница е заета със съдебното решение за случая Грис: За капак на всичко, като добавка към шокиращата новина за оправдаването на Грис, някой е дал на вестниците снимка, направена миналата година на прощалното тържество на някакъв влекач, на която се вижда как Грис яде човешка ръка. Сигурно е бил някакъв сладкиш, но цялата страна е полудяла по тази снимка. Всички вече крещят, че тия от Апарата били канибали. На втора страница излизат снимки на горящи сгради. Останалите страници са претъпкани със списъци на пострадалите в безредиците. Цялата сутрин сме се опитвали да прокараме напътствията ти за връщането на името на Хелър в пресата. Офисите в издателствата са претъпкани с други материали. Даже съпругите търчат из тях. Познавате ли оная побъркана старица-овчарка, която твърди, че е забелязала Хелър в някаква пещера? Дяволите да я вземат, защото я изгубихме, когато се присъедини към някаква тълпа. Нищо не успяхме да пробутаме.
— От онова, което знам за режисирането на бунтовнически сцени — намеси се режисьорът, — мога да кажа, че ситуацията ще става все по-напечена, но няма да се успокои. Преоблякох двамата актьори като генерали от вътрешната полиция и ги изпратих навън. Хората от вътрешната полиция смятат, че нещата са излезли от контрол: опитват се да накарат Армията да им помогне, но Армията им казва: „Гледайте си оная работа, и без това си имаме достатъчно неприятности като се опитваме да удържим Флота“. Няма смисъл.
— Е, положението не е чак толкова трагично — намеси се Флик от вратата, без да са го поканили. — Голяма част от екипа ни се притесняваше, че е свързан по някакъв начин с Апарата, така че тримата с Кун и Туа бяхме навън до сутринта, за да събираме личните пластинки от труповете. Граждани, сини бутилки, хора на властта — сигурно разполагаме с около две хиляди, сред които има всичко, което си пожелаете. Даже се сдобихме с трийсет комплекта номера от различни повредени коли. Компютрите няма да са актуализирани или ще бъдат блокирани седмици наред, така че е повече от безопасно да ги използваме. Ако не се бях заклел, че повече няма да обирам банки, щяхме да си живеем в пълен разкош. Но поне разполагаме с маневреност. Така че нещата изглеждат доста прилично.