— Приемам всякакви предложения по отношение на това как да завземем инициативата в пресата отново — каза Мадисън.
— Аз — намеси се режисьорът — бих казал, че е по добре да си седим мирно и тихо и да изчакаме всичко да поутихне. — Останалите кимнаха.
Мадисън поклати глава.
— Опитах се да ви науча на някои от основните правила на връзките с обществеността. Едно от тях е свързано с насоките. Не бива да се противопоставяте на тенденциите. Това е фатално: така просто изразходвате енергията си, на която се противодейства. Това, което трябва да правите, е да се движите с тенденцията.
— Да, обаче настоящата насока — каза един репортер — е свързана с бунтове и противопоставяне на Апарата.
Тълпите ги разкъсват на парчета, когато успеят да открият някой от тях извън защитените зони на базите и установките им. Точно тази насока ни създава неприятности.
— Въпреки това — каза Мадисън — принципът продължава да важи. Опитите да се уталожат нещата с помощта на връзките с обществеността са прахосване на едно много добро средство. Има още един принцип, който трябва да разберете: винаги трябва да влошавате тенденциите.
— Да ги влошаваме? — възкликна един репортер. — Та това е почти невъзможно. Тълпите навън подпалват сгради и сриват паметници; контролът на движението е почти блокиран; болниците са препълнени; новинарските екипи почти не могат да работят, а разпространението на пресата става все по-малко. Положението във всеки по-голям град на Конфедерацията е такова. Ако стане и малко по-лошо, ще сме неми като риби: няма да разполагаме с никакво средство за масово осведомяване, освен „Вътрешен обзор“! А хората дори там търчат така френетично насам-натам, че мястото е заприличало на психиатрията на север. Трябва просто да оставим всичко да се уталожи.
Мадисън пусна една дълга въздишка. Зелените специалисти по връзки с обществеността винаги се обучаваха много трудно. Но това не беше всичко, което го караше да въздиша. Той не искаше да пропилее последните си два шанса.
— Не — каза той. — Това доколко е прогресивна и напреднала една култура, се измерва със степента, до която могат да се влошат нещата. Най-големите авторитети, които някога са живели, непрестанно са доказвали това. Лорд Кейнс, Карл Маркс — както и други истински гении от такъв ранг — винаги са имали наум този принцип. Поради тази причина почти ги боготворят. Те са били и едни от най-великите специалисти по връзки с обществеността, които някога са живели. Нека сега си поговорим отново за трите основни принципа: максимално Покритие, максимум Дискусии и максимално Доверие. Единственият начин, по който можем да се доберем до тях, е като влошим нещата.
— Свети комети! — възкликна един репортер. — Та нещата за нищо на света не могат да се влошат повече. Следващата стъпка, която ще направят, е да блокират телефонните централи и всички останали служби! Шефе, по улиците има почти сто милиарда души, разпръснати из бунтуващи тълпи…
— О, Боже — възкликна на свой ред Мадисън. — Виждам, че не можете да ме разберете. Ние трябва да увеличим Дискусиите. Те пък в същността си са истински Конфликт. Само тогава ще можем да си възвърнем Доверието в нас като специалисти по връзки с обществеността.
— Да увеличим дискусиите? — попита един от тъпо зяпналите репортери. — Цялата нация е срещу Апарата. Флотът и Армията са се хванали гуша за гуша. Вътрешната полиция… чухте ли изстрелите на улицата току-що?
— Вътрешната полиция е срещу всекиго — довърши мисълта му един друг репортер. — Наоколо има повече Дискусии/Конфликт, отколкото е имало някога през последните десет хиляди години. Човек ПРОСТО НЕ МОЖЕ да ги увеличи!
— Напротив, можем — отвърна Мадисън. — И за да свършим добре работата си на специалисти по връзки с обществеността, ТРЯБВА да го направим!