— Как? — зяпнаха го те.
Мадисън се наведе напред. Направи им знак да се приближат. Те наклониха главите си към неговата. Той зашепна.
Когато се отдръпнаха назад, те се взираха в него със страхопочитание.
— О, ВСИ СВЕТИИ! — промърмори авторът на книги на ужаса. — Той МОЖЕ да ги увеличи!
Мадисън се усмихна. Сега вече щеше отново да върне нещата в правия път и да ги подкара в необходимата насока: към Хелър.
Част осемдесет и трета
Глава първа
Палас сити беше най-безопасното място. Не само че беше тринайсет минути в бъдещето, но, като Спитиос, беше защитено откъм тълпи поради простия факт, че те не можеха да прекосят обширната Велика пустиня пеша или с приземни коли. Палас сити, освен това разполагаше и със стабилни бункери за външна защита, които можеха да обстрелват всичко, което мине над тях в небето.
Под жълтата мъгла на деформираното пространство, в голямата кръгла чакалня на Императора, Ломбар Хист седеше с гръб към заключената и залостена врата на спалнята, с лице към генералния щаб.
Говореше един облечен в червена униформа стар престъпник, по чието белязано от битките лице личаха и следите от разврат и липса на сън.
— Армията най-накрая взеха собствено решение да ни съдействат — говореше той. — Хиляда транспортни средства стовариха един милион души на Калабар. Това освободи останалата част от нашите сили там, които трябва да пристигнат на Установката на Апарата Номер 7 тази вечер. Което ще рече, сър, че на практика ние вече нямаме никакви отряди на Калабар, а само няколко наблюдатели. Лично мен това ме освобождава от длъжността на надзирател към щаба на Калабар. Та се чудех дали не мога да предприема едно малко изкачване в планината Блайк. Имам си едно имение там…
— Ще останете на поста си! — прогърмя Хист, като тресна с жилеца си върху бюрото. — Направете комитет за по-нататъшно потискане на населението. Това никога нямаше да се случи, ако го бяхме планирали предварително. — Той посочи друг генерал с жилеца си. — Ако на Тър му беше дошъл умът, ако беше направил няколко предварителни плана, сега нямаше да има неприятности. Газ. Издигнете няколко газови камери за унищожаване на размирниците: ще ви дам схемите от едно проучване, направено на Блито-3.
— Сър — каза посоченият генерал, — мисля, че нямаме време за построяването на каквото и да било. Над двеста главни квартири на Апарата по градовете са изтрити от лицето на планетата до последния човек. Ако можех само да получа няколко отряда от изходните бази…
— Изпразнете няколко затвора и облечете контингента им в униформи — тракна със зъби Хист. Аз ли трябва да мисля за всичко?
Тър вече правеше това с пълна скорост, но успя да задържи езика зад зъбите си.
— А вие, генерал Мук — продължи Хист, — как се справяте с изходните бази за нахлуване на Земята?
— Всъщност — отговори Мук — за малко отложих подготовката за нахлуването на Блито-3. Стуваше ми се, че двата и половина милиона отряда могат да са необходими тук, на Волтар.
— Ала-бала! — каза Хист, като се взираше в другите генерали. — Разполагаме с милион и половина отряда на Апарата, които да се справят с Волтар, а и някои други. Това тук не е всеобхватна гражданска война. Става въпрос само за някакви си тълпи. Рано или късно ще им омръзне да ги стрелят и тогава всичко ще свърши.
— Имаме проблеми с доставчиците — каза Мук. — На отрядите, които се върнаха от Калабар, не им достига почти нищо. Изглежда не можем да осигурим доставки на площта на изходните бази. — И той побърза да допълни: — Разбира се, изпращаме въоръжен конвой и просто нападаме магазините по градовете и разбира се, можем да осигурим оборудването. Имахме малко неприятности с тълпи, които подпалваха разни заводи, а освен това сме загубили екипите на осемнайсет конвоя в улични схватки до тази сутрин, но до два дни можем да бъдем в пълна готовност за нахлуването дори при това положение. Просто си помислих, че при всички неприятности тук, можете да имате нужда от силите, приготвени за Блито-3.
— Не, не, не — отвърна Ломбар. — Та ние се борим просто с една измет. Вие другите трябва само да вземете по строги мерки, това е всичко. Нахлуването ще започне както е планирано, независимо от местните размирици. — И той се разхили дрезгаво. — Невъоръжена измет, паплач.
— Изглеждат доста освирепели — промърмори един генерал от задните редици. — Загубите ни вече възлизат на над петдесет хиляди човека.