— Не мисля, че наркотиците те карат да говориш на сън — каза Ломбар. — Може би е било от хероина.
— Ами той винаги действа така — рече му Мадисън. — Наистина ми се ще да ми беше казал. Можехме да си спестим голяма част от всичко това.
— Сигурно извадих голям късмет, че ти се намеси — каза Ломбар.
— Така си е. Хайде, пийни си още веднъж от това. Действа успокояващо.
Ломбар отпи отново. Мадисън погледна часовника си. Първоначалният ефект от действието на ЛСД щеше да се появи около един час след първата глътка. Оставаха двайсет минути. Самото фалшиво уиски вече правеше Ломбар доста замаян.
Влезе един генерал.
— Издадени са всички заповеди на Армията и Флота. Някакъв адмирал иска да знае дали имаме точни координати на самия Калабар.
— Кажи му просто да огледа цялото място — нареди Мадисън. — Да използва всички кораби, с които разполага, и да докладва за хода на огледа.
— Кажи му, че няма нужда от никакви координати — намеси се Ломбар. — Направо да избие всичко живо на Калабар!
— Това би поставило в опасност Императора! — отвърна генералът от Апарата.
— Аз съм напълно сигурен, че той е мъртъв така или иначе — каза Ломбар. — Издавайте всяка заповед като имате пред вид това.
— Щом е такова вашето нареждане — отговори генералът и се оттегли.
Мадисън малко се разстрои от това, че получаваше аматьорска помощ в делата си на специалист по връзки с обществеността. Но той сви рамене. Един Бог знаеше къде бе Хелър сега. Очевидно отвличането беше станало преди месеци. След спасяването на сестра си, Хелър можеше да е отишъл къде ли не: на Манко, на Земята? Кой го беше грижа? Единственото, което Мадисън искаше, бе да си получи отново заглавията. Започна да мечтае за живописните доклади и измъкванията на косъм, които щеше да фабрикува. Той не се нуждаеше от докладите на Армията и Флота! Той имаше голямо доверие в клиента си, че ще се изплъзва от всички, които бяха тръгнали по петите му. В онзи момент, въпреки множеството предишни несполуки, той беше абсолютно сигурен, че много скоро ще създаде най-безсмъртния престъпник, за когото някой някога беше чувал. В крайна сметка Хелър-Уистър, разбира се, щеше да бъде заловен и обесен, но с престъпниците винаги ставаше така и трябваше да се очаква. Какви заглавия обаче щяха да се появят междувременно! И о, Боже, колко доволен само щеше да бъде мистър Бери! Мадисън щеше да бъде посрещнат по червени килими с ширината и дължината на онова, което можеше да е останало от Земята.
Глава четвърта
Влязоха две момичета от цирка и започнаха да разсъбличат дрехите на Ломбар:
— Какво става тук? — попита Ломбар, вече доста пиян.
— Само още малко търпение, кексчо — каза Флип. — Ще те измъкнем от тия генералски парцали, преди да си успял да се изплюеш. Големи експерти сме по това.
Разсъблякоха го чисто гол. Той стоеше и зъзнеше.
— Ей, добър бибип си имаш — каза Флип.
— И аз мисля така — потвърди другото момиче. — Шефе, имаме ли достатъчно време?
— Млъквайте — скастри ги Мадисън. — Виж, Ломбар. Погледни това. — Мадисън държеше една златиста кралска мантия: беше изработена от лъщяща материя, върху която бяха налепени скъпоценни камъни, оформящи комети, слънца и планети. Изглеждаха като движещи се, когато платът се размърда.
За момент Ломбар изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки момент. Той имаше една кралска мантия в кабинета си в Спитиос, която беше откраднал от една гробница. Когато беше сам, той често я обличаше, за да се наслаждава на себе си. Да се носи обаче такова нещо пред други хора от някой, който не е с кралско потекло, означаваше смърт. Внезапно го обзе параноя. Усети спазъм да повърне, който той разбра погрешно. Хвана се за стомаха и се опита да предпази мантията.
Мадисън погледна часовника си. Да, беше време за първото гадене и сърцебиене, предизвикани от ЛСД-то.
Той подаде на Ломбар шишето с уиски.
— Удари само още една малка глътчица и ще се почувстваш по-добре.
Ломбар отпи. Това го стопли. Спазъмът отмина.
Момичетата го облякоха в мантията за кралска коронация. Пъхнаха краката му в сандали от злато и скъпоценни камъни и щяха даже да го срешат, ако Мадисън не правеше нетърпеливи знаци към часовника си, застанал зад гърба на Ломбар.
Флик беше застанал на вратата, Мадисън му направи някакъв знак и той хукна нанякъде. Заедно с двете момичета накараха Ломбар да ходи.