И в този момент Ломбар наистина даде всичко от себе си. Скритите усилия на Флип стигнаха до кулминацията си.
— Оооох! — изстена Ломбар, а тялото му подскочи конвулсивно.
Флип се ухили.
Режисьорът задържа камерата върху лицето му, докато Ломбар дишаше тежко.
— Спрете — нареди режисьорът. — Стана страхотно!
Глава пета
Ако Конфедерацията си беше мислила, че в нея стават бунтове, те не бяха нищо в сравнение с бунтовете, които избухнаха в деня след коронацията.
Целият стъписан Волтар не знаеше какво да си мисли за събитието по „коронацията“, когато то се беше появило по „Вътрешен обзор“. Мълвата беше плъзнала сред тълпите, а даже и в битките с Апарата, и действията бяха прекратени, защото първо единици, а след това и всички останали се втурнаха към най-близките екрани на „Вътрешен обзор“ в коли, танкове, сгради, магазини или домове. В началото някои си мислеха, че слухът, който ги е довел пред екраните, е някаква грешка: Това някакъв стар мюзикъл ли беше? Или пък цирк? Или пародия, направена с лош вкус?
Волтар приема кралските въпроси много насериозно, така че играта с тия въпроси никога не е била приемана много безболезнено. Той беше благоденствал и беше останал стабилен векове наред в старата галактика, както и в продължение на 125 000 години в тази, при политическата система на една благоприятна монархия. В миналото се бяха появявали някои признаци на слабост в тая система, но подобни редки нарушения на кралските правила, дори когато бяха съпровождани със силни репресии, се разрешаваха с помощта на съвещание на местните лордове — които бяха хиляди, тъй като съществуваха не само на планетата Волтар, ами и на всички останали 109 планети. С други думи, съществуваше система за справяне с прекъсването на кралската, линия.
В живата памет на повечето от жителите на Конфедерацията, които бяха над четиристотин милиарда, никаква коронация не се беше извършвала, въпреки дългата продължителност на живота им. Те обаче подозираха, че подобна церемония ще бъде посетена от множество лордове, ще бъде помпозна, ще има паради, чествания и дори празнични дни, а също и фестивали, посещавани от хората в най-новите им дрехи. Нямаше да свърши за десет минути, по-голямата част от които да минат, без въобще да се разбере за какво става въпрос.
А пък накрая изявлението, че това изпълнено с неистов екстаз лице е новият им монарх и че не е кой друг, а шефът на организацията, с която се бореха дни наред по улиците — Апарата, със заслужаващата съдебно преследване лоша слава, наляха масло във вече силно пламтящия огън. Хора, които преди това бяха стояли встрани от уличните боеве, сега се втурнаха в тълпите по улиците с бесни викове. Правителствени офиси и сгради, които нямаха нищо общо с Апарата, станаха прицел на всичко, което можеше да бъде хвърлено, както и на всяко оръжие, което някой можеше да открадне или измисли.
Нормалното протичане на нещата и живота като цяло почти напълно спря. На негово място дойде анархията на яростта.
Вътрешната полиция се отказа от каквито и да било опити да контролира тълпите, а на някои места даже се присъедини към тях.
Димът от горящи сгради увисна като черна прокоба над хиляди градове. Сумата от вредите летеше нагоре към милиарди кредити и стотици хиляди жертви.
Колкото и да е странно, но докладите за всичко това се публикуваха единствено от самия Мадисън.
Той седеше на едно бюро в императорското преддверие, използвано преди от охраната. Из обширната стая се бяха разположили навсякъде четиридесет и деветте члена на екипа му. Понеже бяха получили гаранции за себе си от „Вътрешен обзор“, всички, с изключение на Мадисън, се бяха пременили в морско сините униформи на тази организация. Ризите, панталоните, ботушите и шапките с техните визори за предпазни очила бяха нещо лесно за обличане. Още повече че с пристигането на новините никой не държеше особено да изглежда като представител на Апарата: освен това, както беше отбелязал „лейтенант“ Флик, никой не се втренчваше особено в екипите на „Вътрешен обзор“ — те бяха приемани като част от сцената и макар хората да се интересуваха от онова, което се снимаше, никой не обръщаше особено внимание на снимачните екипи. Четиринайсетте жени го подкрепиха: най-вече защото униформите им изглеждаха красиви.