През нощта Мадисън беше подремнал, проснат върху бюрото. Ломбар беше в спалнята на Императора с всичките й изпражнения и тем подобни, хвърлен там да проспи фалшивото уиски и ЛСД-то, както и може би малко хероин и амфетамини, за които никой не знаеше, пък и не се интересуваше.
От време на време идваха генерали с новини, че ситуацията се влошава. Всички от тях откриваха, че освен Мадисън, никой не беше на работното си място: той ставаше, премигваше, изслушваше за някой нов град, който е избухнал в пламъци, и казваше:
— Само проверете, генерале, дали Армията и Флотът са по петите на Хелър — и се връщаше отново към съня си.
Около 9 часа сутринта, петнайсет часа след коронацията, Флип му донесе порцията главотръс и кексчета, които бяха плячкосали от императорските магазини.
— Шефе — каза тя, — изглеждаш ужасно. От тази стая може да се влезе в няколко спални, които може би са останали от времето, когато императорът е имал любовници. Всички от тях си имат бани. Намерих един въртящ бръснач на императора, както и една въртяща четка и шише сапун. Не съм ти донесла още една униформа на генерал от щаба, а тази, която е на теб, е цялата в пот, така че съм ти приготвила нов костюм от „Вътрешен обзор“. А сега си изяж закуската.
Изтощен до изнемога, Мадисън изгълта кексчето и главотръса. Почувства се по-добре.
— Можем да се вмъкнем в тази спалня — каза Флип, — да си откраднем малко време за бибипане, за да се освежиш, след което ще се преоблечеш.
Мадисън се стресна. Изведнъж му хрумна страхотна идея.
— Не, виж какво, не мога да оставя това бюро без човек. Поеми поста ми, докато се изкъпя и преоблека.
— Ей, бибипка му — отвърна Флип. — Но ти наистина си много странен. Нищо, така или иначе ще те вкарам в леглото. — И тя седна в креслото, което той освободи.
Мадисън огледа екипа си. Някои от хората дремеха, а група от шестима разиграваха на зарове някаква малка плячка, която бяха взели отнякъде си. Флик хъркаше на пода между Кън и Туа. Мадисън влезе в покоите на любовниците, за да се избръсне, да си измие зъбите, изкъпе и облече в новите дрехи от „Вътрешен обзор“.
В преддверието влезе един генерал и огледа с доста налудничав поглед.
— Мога ли да ви помогна? — попита го Флип с най-доброто подобие на мъжки глас, което можа да докара, за да подхожда на костюма й.
— Трябва да се видя с Хист! — каза генералът нетърпеливо.
Флип посочи с лъскавия си маникюр.
— Негово височество е точно в онази спалня и си отспива. Допълнителните забавления са безплатни. Не продаваме орехи, но пък можете да ми дадете бакшиш, ако искате.
Генералът се отправи с бързи крачки към спалнята на императора.
— Скръндза — измърмори Флип. — Ей, Флик! Няма ли начин да продадем няколко билета? Хората не могат всеки ден да видят императора пиян. — Тогава видя, че Флик просто хърка. — Бибипка му — каза си тя. — Никаква далавера. Можех да натрупам цяло състояние от всичко това. — И тя започна да изчислява възможната печалба от билети, напитки и бибипания на въпросното място. Стана й много забавно.
Хората от екипа продължаваха да дремят, без да имат никаква представа за съдбата, която щеше да ги сполети.
Глава шеста
В спалнята вонеше на стари изпражнения и ново повръщане.
Генералът затвори вратата на спалнята зад себе си. Той се взря в Ломбар, който лежеше върху мръсното легло все още в мантията си от коронясването. Генералът беше някак нерешителен, поради което походи малко напред-назад отстрани на леглото. Тогава реши, че рисковете от това да не събуди Ломбар са по-големи от тези при евентуалната му ярост. Той го раздруса за рамото.
Ломбар се събуди. Всичко беше наред, докато не се опита да извърне глава, при което махмурлукът го удари като с парен чук. Той премигна, след което се вторачи в генерала.
— Сър, искам да кажа, Ваше височество — започна обърканият генерал, — бих искал да докладвам…
— Ваше Височество? — възкликна Ломбар. — Я зарежи това! Можеше да ме убиеш! Да не би да се опитваш да се шегуваш?
— Не, сър. Не е шега. Вчера бяхте коронован за император.
— КАКВО? Ох, главата ми!
— Сър, Ваше Височество, нищо ли не си спомняте за това?
Ломбар се опитваше да раздвижи главата си. Болката го разтърси. Той сбърчи лице, като се опитваше да се ориентира. След това каза:
— Мислех си, че е само сън или нещо такова. Чакай. Истина ли е?