— Ами да, Ваше В… Ваше сър, но трябва да ви докладвам, че целият отдел на Апарата от Правителственото градче е в пламъци. Отрядите там се бориха до последния човек срещу тълпите и вътрешната полиция. Искам да извикам подкрепления за Палас сити тук.
— Ами, извикай ги, извикай ги — каза Ломбар. — Никой не те спира. Чакай малко. — Той се взираше в мръсната мантия от коронясването. — Ти каза, че вчера са ме коронясали. Нямам никакви спомени за това. КОЙ ГО Е НАПРАВИЛ?
— Всичко се излъчваше по „Вътрешен обзор“, Ваше в… сър. Струва ми се, че са го направили Мадисън и снимачният му екип, сър височество.
Може преди това Ломбар да е бил пиян и дрогиран, но всичко, което беше останало от тях, беше истинска ярост.
— Бибипка им! Вземи един батальон на смъртта и задръж Мадисън и екипа му под строг арест. Ох, главата ми! След това си извикай подкреплението. Хайде де, тръгвай! Махай се оттук!
— Сър, Ваше сър височество, има и още нещо. По „Вътрешен обзор“ току-що пуснаха странно предупреждение, че след половин час ще бъде направено важно съобщение, което засяга вас. Звучеше толкова заплашително, че се притеснихме. — И тогава той видя животинския бяс, който се появи на лицето на Ломбар, и добави бързо: — Да, Ваше сър, ще поставя Мадисън и екипа му под арест. — И хукна навън, преди Ломбар да си беше наумил да го убие.
Генералът се беше издигнал до такова високо звание, защото не се захващаше с неща, с които не можеше да се справи. Той се изнесе направо към вратата, като мина точно покрай Флип. Мина коридора и излезе от сградата.
Улиците на Палас сити вече приличаха на боен лагер. Генералът даде знак на един полковник от един батальон на смъртта, след което му даде строги нареждания и няколко предупреждения. След това тръгна към един от свързочните танкове, за да нареди да дойдат още отряди на Апарата както в града, така и в околностите, му.
Полковникът сграбчи един капитан на взвод от сто човека. Само в рамките на няколко минути отряди в черни униформи от батальона на смъртта се отправиха към множеството външни врати на императорския дворец и влязоха през тях, за да се съберат отново в преддверието на императорските покои по множеството коридори.
Екипът в морско сини униформи изведнъж се оказа лице в лице с насочени срещу него бластери. Играта на зарове се закова в напрегната застиналост. Кън сбута Туа и Флик, за да ги разбуди. Останалите започнаха да се надигат премигвайки.
— ШЕФЕ! — изпищя Флип.
Мадисън, който беше привършил току — що преобличането в униформа на „Вътрешен обзор“, излезе като продължаваше да си закопчава колана на екипа. Той се спря стъписан.
— Ти ли Мадисън? — попита го капитанът на батальона на смъртта.
Мадисън изгледа насочените бластери и смъртоносните отряди.
— Мисля, че има някаква грешка. Ако дойдете с мен в спалнята на Негово височество, той ще изясни нещата.
— Негово височество или какъвто е там издаде тази заповед — отвърна капитанът. — Арестувам ви всичките. Тръгвайте.
— Ще ни избият! — извика Флик.
— Не — каза капитанът. — Засега само ви арестуваме. Не искам да си имам неприятности. Моят съвет, като знам нещичко за — и той кимна с глава към спалнята — аз бих тръгнал веднага, преди да се е случило нещо по-лошо. Къде е тъмницата тук?
Флип скочи.
— Насам! — И тя поведе по един страничен коридор.
Останалите от екипа на Мадисън нарамиха инструментите, камерите и плячката си.
Мадисън отново понечи да тръгне към спалнята, но капитанът му препречи пътя.
— Ти си тъпанар каза му капитанът. — Ако беше член на Апарата от по-дълго време, щеше да си наясно. Тръгвай! — И той бутна Мадисън начело на екипа му.
Следван от войниците, екипът беше поведен надолу по едно дълго и извито стълбище. Стигнаха до обширно пространство, чиято цяла стена беше покрита със заключени шкафчета, оборудване, маси и скамейки. Залата беше с кръгли прозорци, които гледаха към някакъв парк.
— Е, стигнахме — каза Флип.
— Това не е никаква тъмница! — щракна със зъби капитанът.
— Капитане — обърна се към него Флип, — когато човек е бил в толкова пандизи, в колкото съм била аз, той става експерт. Това, че мястото ПРИЛИЧА на императорска галера с множеството си шкафчета, претъпкани с храна, не е основание да мислите, че то не е една доста прилична за вашите цели тъмница. Ако искате войниците ви да получат шипове от каменни скамейки, това е друг въпрос. Но един умен офицер винаги мисли най-напред за подчинените си. Я ги вижте тия меки скамейки.