— Ваше… ъ — ъ… сър — каза един генерал, — на Спитиос ИМА наркотици.
Ломбар му хвърли един презрителен поглед.
— Тълпите не могат да преодолеят онази пустиня. Нека да изясним едно нещо: ако Спитиос е защитаван по подходящ начин, можем да го удържаме години наред. И още нещо: през цялата ни дългогодишна история никой никога не е успял да пробие политиката на Палас сити. Даже общите усилия на Армията и Флота не биха могли да завземат това място. Подобни опити са били правени. Ние сме в пълна безопасност, а контролът е в наши ръце.
Той се изправи. Посегна към фуражката си. Генералите станаха. Един от тях каза:
— Тръгвате ли за някъде, Ваше… ъ — ъ… сър?
— Да, отивам на едно място — отвърна Ломбар. — Имам намерение да взема един летящ танк и да се добера до Спитиос. Заповядайте там да дойдат още сто хиляди човека, за да го защитават. Ще направя така, че никой да не излага на показ наркотиците ни там, докато не бъдат попълнени отново с едно нахлуване на Земята. Междувременно се погрижете за външните бойници и защитни средства на двореца. Нещата са в наши ръце и така смятам да останат.
Той нахлупи фуражката си и тръгна да си върви. Тогава се обърна към тях.
— Освен това можете да престанете с това „Ваше сър“, до един! За добро или лошо аз се възкачих на трона и не го забравяйте!
— Да, Ваше превъзходителство! — казаха всички в хор и паднаха на колене както подобаваше.
Част осемдесет и четвърта
Глава първа
Дж. Уолтър Мадисън се беше оказал напълно прав по отношение на армейски генерал Уип: той беше разбрал за какво става въпрос, когато видя по „Вътрешен обзор“ да представят отрязаната му „глава“ на Ломбар Хист.
Популярният член на генералния щаб на Армията веднага беше заповядал заминаването на един милион отряда на Калабар и сам беше поел командването им. За рекордно време той беше облекчил силите на Апарата, които се бореха с въстаниците.
Веднага щом отрядите на Апарата се насочиха през космоса към Волтар, генерал Уип, който сега държеше командването на офанзивата срещу Калабар, беше проникнал в една радиовръзка на въстаниците, която беше подслушвана от Апарата, и се свърза с принц Мортиай.
— Ваше височество — каза генерал Уип, добре известен с хитростта си, — сигурно ще сте много доволен, като разберете, че официално аз съм мъртъв.
— КАКВО? — възкликна Мортиай.
— Вероятно съм единственият човек в историята, убит единствено от „Вътрешен обзор“. Под мое командване са един милион армейски отряди, които току — що се приземиха на Волтар. Залагам честта си на офицер, че нямаме намерение да извършваме каквато й да било измама: офицерите на всичките отряди са ми предани. Какво би искал Ваше височество да направи с тях?
— Добре дошли на Калабар, генерал Уип — каза Мортиай. — Много съм доволен, че мога отново да ви върна към живот. Използвайте отрядите си, за да облекчите положението на моите хора по защитните им позиции, в случай че отрядите на Апарата се върнат. За тях би било много объркващо да се бият на Волтар. Можете ли да услужите на моите сили с вашия транспорт? Трябва да направим няколко спешни посещения.
— За мен е огромно удоволствие, Ваше височество, да мога да ви помогна. Искам само кичур коса от главата на Ломбар Хист, когато клъцнете гръкляна му.
— За мен ще бъде удоволствие, генерал Уип.
Това беше разговорът, който доведе до изявлението на Хайти Хелър над цял Волтар. Сега „спешното посещение“, за което беше говорил Мортиай, беше в ход.
Капитан Снелц си спеше спокойно в землянката в лагера „Издръжливост“, само няколко часа преди изявлението на Хайти Хелър да се появи по „Вътрешен обзор“. Нямаше никаква представа за това, което ставаше. Лагерът „Издръжливост“, чието предназначение беше да охранява Спитиос, се намираше на около 322 километра под земята в непроходимата Велика пустиня и като се изключат няколко суицидно настроени цивилни еърбуса — които по най-бързия начин бяха гръмнати във въздуха — пренебрежително не даваше пет пари за бунтовете, които бяха залели планетата, а и всъщност, цялата Конфедерация.
С житейската философия на някогашен моряк от Флота — разжалван за измама в игра на зарове — беше обвил с ръка любимата си уличница и си хъркаше спокойно. Петстотинте кредита, които беше получил от Хелър, не само че бяха изплатили всичките му дългове, но му бяха послужили и за един печеливш удар и сега цяла една пета от офицерите в лагера му дължаха загуби на хазарт. Той не знаеше, че е на път да стане героят на битката при лагера „Убиец“.