Заради това, когато отвори очи и видя Хелър да стои на входа на бункера му, той изпадна в шок.
— Сънувам — каза Снелц.
— Ще ти се появят кошмари, ако не станеш веднага — отвърна Хелър.
— Боже мой, преди известно време те измъкнах невредим от това място! Какво правиш отново тук?
— Приятелска визита — отвърна Хелър.
— Кой е тоя? — попита събудилата се уличница, която се взираше с внезапен ужас към фигурата, облечена в алената униформа на генерал от Апарата.
— Дявол от Манко — отговори й Снелц. — Изчезвай оттук, бибичка такава, и да не си си отворила устата!
Уличницата побягна.
— Това е ужасен начин — обърна се към него Хелър — да опишеш един военен инженер, който се е отбил при теб, просто за да ти направи услуга.
— Услуга на МЕН? — зяпна Снелц. — Свети комети, Джет, заради теб ще убият и двама ни. Пусна се слух, че дават награда от един милион кредита за главата ти!
— Хайде да не обсъждаме сега въпроса за джобните пари — прекъсна го Хелър. — Имам за теб нещо, което е направо безценно. Длъжност на полковник във Флота. Зная как си мечтаеш да си възвърнеш предишния статус. — Той му подаде един запечатан свитък.
— Бях само един лейтенант — каза Снелц, но взе заповедта за назначение с внезапно разтреперана ръка.
— А това — продължи Хелър като му подаде още един документ — е оставката ти в Апарата, която влиза в сила след няколко часа. Искаме всичко да е законно.
— Чакай малко — каза Снелц, като задържа заповедта за назначение по-близо до нощната светлинна пластинка. — Това не е подписано от Клинг Надменни, нито от Император Хист. Подписано е от Мортиай. Комети! Колко Императори имаме по дяволите?
— Правилно схвана — отговори му Хелър. — Искаме да ни помогнеш да уточним точно това. Така че строй войниците си…
— Джет, този лагер току-що беше подсилен, а комендантът очаква още сто хиляди човека. Моите хора са само сто. Ако нападнем тази орда, от нас няма да останат дори кървави петна. Самоубийство!
— Никога не съм предполагал, че ще чуя един моряк от Флота да прави каламбури за някакво си числено превъзходство — каза му Хелър. — В интерес на истината обаче, от теб не искам да нападаш, когото и да било. Искам само ескорт и една малка услуга.
Снелц изсумтя, но стана и се напъха в униформата си. Той се наведе през вратата на землянката си и изпрати часовоя в тъмнината на часовете преди съмване да събере ротата му. Докато се връщаше вътре, краката му се заплетоха в някакви върви и той се наведе, след което вдигна някакъв предмет. Беше абсорбираща пелерина, която поглъщаше всякакви детекторни сигнали. До една скала беше паркирана една космическа шейна.
— Ето значи как си влязъл тук — каза Снелц.
— Хайде сега да не разбулваме тайните на един военен инженер — каза Хелър. — Това няма абсолютно нищо общо с почините на флотските моряци, полковник. Сега би ли бил така любезен да извикаш някой от хората си, за да прибере тази платнена торбичка, моля. На един генерал от Апарата не би му подхождало да носи някакъв багаж.
Ротата се беше строила. В сумрачните сини светлини на лагера на всички им беше много досадно да разберат, че ще правят ескорт на някакъв генерал от Апарата. Тогава петнайсетина от тях, старият взвод на Снелц, се вгледаха по-внимателно и замръзнаха: познаваха Хелър много добре. Но с устремени напред погледи и коси, които се опитваха да не щръкнат от ужас, те се подчиниха с останалите на заповедите на капитана за придвижване.
В подравнен строй ротата премина по моста над бездната към далечната страна на голямата празнина.
Офицерът на отсрещната барикада се изправи нащрек.
— Правя проверка на защитните ви средства — каза Хелър с дрезгав глас.
Офицерът отдаде чест и ротата продължи нататък.
Хелър ги поведе по ръба на дълбоката около миля пропаст. Беше много тъмно и пътеката можеше да се окаже много опасна. От другата страна на бездната се виждаше на светлината от звездите огромната фигура на крепостта Спитиос.
Хелър си взе платнената торбичка. Извади нещо, което приличаше на малко копие. Пъхна го в една скала. Нагласи го много внимателно. Измина още няколко крачки и постави още едно.