— Ако се опитваш да вдигнеш Спитиос във въздуха — прошепна му Снелц, — тия малки копийца няма да свършат никаква работа. Само ще разрушат скалите. Използваме ги да правим пролуки в стените на крепостта. Знам ги много добре. Не могат да сринат крепостта.
— Търпение, търпение — прекъсна го Хелър. — Малко по малко даже най-голямата задача може да бъде изпълнена, ако успеем да устоим.
— Ти си луд — каза му Снелц.
— Можеш да разбереш някого що за човек е по приятелите му — каза Хелър и продължи да поставя копийцата.
След това всички се върнаха обратно по моста. Хелър провери няколко бойници, похвали хората в тях и тогава се върна към землянката.
— Освободи хората си — каза той на Снелц.
Целият изпотен от напрежение при преминаването пред погледите на охраната, Снелц направи както му беше наредено.
— Сега нямам време — каза Хелър — да направя останалото. Така че всичко зависи от теб. — И той подаде на Снелц платнената торбичка. След това му обясни с няколко думи какво иска от него да направи.
Снелц се беше вторачил като онемял в него.
— Наистина се надявам да съм от лагера на печелившите — успя да каже най — накрая той.
— Просто направи така, че да си, полковник — каза Хелър.
След това той навлече абсорбиращата пелерина, качи се на космическата си шейна и като се ухили на вцепенения Снелц, се издигна вертикално към звездите като призрак.
Снелц остана така известно време. Не се чуха никакви изстрели. Той въздъхна с облекчение. Сега вече знаеше защо продължителността на живот при военните инженери се изчисляваше при двегодишна служба. Снелц погледна платнената торбичка в ръката си. Животът на един полковник от Флота, заскърби той, очевидно струваше много по-малко от това!
Глава втора
Битката при лагера на смъртта започна през ранния следобед. Тя започна внезапно и неочаквано и се втурна към един разрушителен завършек.
Само няколко часа, след като изявлението на Хайти Хелър се беше промъкнало във „Вътрешен обзор“, Ломбар Хист пристигна в Спитиос с един чудовищен летящ танк.
Той се приземи върху парадната зона, почерпи се с още един „спийдбол“ и като се настани върху люка под изгарящото пустинно слънце, започна да наблюдава приземяването на сто хиляди подкрепления.
Ломбар Хист се чувстваше кръвожадно добре. Беше във висините на интелектуалните си способности, беше и съвсем близо до едно наситено с високи емоции състояние. Почувства се способен на свръхчовешки подвизи. Това беше от амфетамините. Хероинът придаваше мекота на крайните състояния, физически осезаема топлота и усещане за велико задоволство. А дълбоката същност на личността му — психотичната параноя — беше преминала в царствената фаза на мегаломанията. Покачен върху танка, огромен в червената си униформа, той беше наистина, а не само във въображението си, един много опасен мъж.
Гигантската черна крепост Спитиос се издигаше вляво от него. В нея бяха складирани хиляди тонове опиум и хероин на горните, етажи, които бяха достатъчни да подчинят една огромна част от населението, а да не говорим пък за едно събрание от лордове.
Онова, което го притесняваше, беше амфетаминът: макар и да разполагаше с достатъчно чиста дрога за собствена употреба за години напред, той нямаше достатъчно количество, с което да пристрастява лордовете през следващия месец, въпреки че правеше големи усилия да влага фалшиви примеси. Той разсъждаваше върху това кога би могъл да започне нахлуването на Земята: той не беше пипнал с пръст корабите и отрядите, които бяха приготвени за нахлуването в изолираните изходни бази. В този момент той разчиташе за подкрепления единствено на затворите, които почти беше изпразнил: може да бяха една мизерна сган и може да изглеждаха малко странно в униформите си и по начина, по който носеха оръжието си, но си бяха убийци, в което не можеше да има никакво съмнение. Ако някой развържеше пояса им върху населението и ги снабдеше с тежко въоръжение, те можеха да пометат тълпите като плява, викайки „Да живее Хист!“ за това, че им е дал възможност да убиват, плячкосват и изнасилват. Милионът, който се завърна от Калабар, вече даваше чудесен пример в градовете: бяха като глутница лепъртиджи, нахвърлила се върху беззащитни тревопасни животни. Хората вече бяха загубили бройката на цивилните пострадали.