Униформите им бяха дрипави, лицата изпити от недохранване, но бунтовниците компенсираха всичко с накипялата им огромна жажда за мъст.
Не можеше и дума да става за някаква пощада.
Няколкото оръдия, които Апаратът успя да пусне в действие, изчезнаха безследно под потока от проблясващи щикове.
Омразата отприщи един смъртоносен откос през лагера убиец.
Сто седемдесет и два отряда на Апарата бяха унищожени за по-малко от половин час, като останаха само няколко кораба, както и обслужващите оръдията на крепостта, които продължаваха да стрелят. Те бяха неуязвими за подобен щурм.
Масовото избиване на кавалерията на Апарата обаче не беше крайната цел на битката при лагера „Убиец“. Тя беше само генералната репетиция.
Глава трета
Джетеро Хелър се намираше на борда на бунтовническия флагмански кораб „Възмездие“, стотици мили над бойното поле. Той пристегна колана с оръжията си. Взе шлема си от една скамейка. Погледна през мостика, където стояха принц Мортиай, Хайти Хелър и графиня Крек — цветни петна сред парцаливите униформи на генералния щаб на бунтовниците.
— Мисля, че е време — каза той. — Битката май е към края си.
— О, Джетеро — възкликна графиня Крек, — не можеш ли да оставиш някой друг да свърши това? От крепостта още стрелят оръдия! Опасно е!
Хелър й отговори:
— Винаги е така в живота. Чуйте сега, не слизайте с мен твърде ниско, защото може да предизвикам още стрелба.
— Струва ми се — намеси се принц Мортиай, че мога да мина с „Възмездие“. Този кораб е блиндиран и може да удържи няколко силни удара.
— Не, Ваше височество — отвърна Хелър. — Вие носите на борда много ценен товар: себе си, сестра ми и любимата ми и това не е всичко. Току-що ми се изчерпаха героичните речи, така че довиждане.
Херметическата камера на влекача беше залепена отстрани на „Възмездие“, Хелър влезе в нея и я затвори шумно.
Той натисна няколко бутона по контролното табло и „Принц Кавкалсия“ подскочи встрани, след което се спусна право надолу.
Два кораба на Апарата, които се бяха съвзели от сгромолясването, се опитваха да притиснат един стрелящ по тях бунтовнически кораб, но Хелър не обърна внимание на схватката. И без това не разполагаше с никакви оръдия.
Осемдесет километра, двайсет километра — той се спускаше все по-надолу и по-надолу. И тогава се оказа в носещия се прах от битката точно над бездната, километри дълбока.
Да, стрелба имаше още.
Оръдията на върха на Спитиос продължаваха да бъдат обслужвани и стреляха.
Хелър представляваше една сянка на фона на слънцето. Той започна да лъкатуши и покрай него веднага засвяткаха залпове.
Изведнъж той се спусна рязко надолу в километричната бездна. Понеже никой никога не беше очаквал нападение оттам, отбранителната артилерия на върха на крепостта въобще не беше приспособена да стреля толкова ниско.
Отвесните стени летяха от двете му страни. По тях имаше издатини и Хелър видя с изненада, че на някои места екзекутираните се бяха удряли и оставали по тях, без въобще да стигнат до дъното. От гледката можеше да ти побелее косата.
Хелър не се интересуваше какво има на дъното на каньона. Той спря влекача по средата на пътя му надолу и погледна нагоре.
Отбранителните оръдия на върха на крепостта високо над него бяха ангажирани с един бунтовнически кораб. От черната скала се откъсваха с огнени проблясъци големи отломъци: тази част от базалта, която се беше разтопила, минаваше в огнен поток покрай влекача.
Е, помисли си Хелър, няма да причинят големи щети на масивната сграда по този начин. Щеше да ги остави да разчистят още малко от артилерията и тогава щеше да се качи горе.
Издигна се бавно нагоре успоредно на стената на черния каньон. Хлъзгайки влекача на такова малко разстояние от стената, той щеше да я докосне, ако можеше да протегне ръка през предното стъкло.
Проверяваше обстановката.
И тогава ги откри: на нивото на земята, точно от другата страна на пропастта. Той се придвижи хоризонтално. Преброи двайсетте копийца, които беше поставил, за да нанесе удар тук.
Вероятно някой от крепостта горе го държеше на мушката си. Една ръчна граната експлодира наблизо и влекачът се разтресе.
Хелър накара влекача да застане с опашката си надолу и натисна спусъка за стрелба. Артилерийски огън от синя светлина помете високия назъбен парапет отвесно нагоре. Хелър се надяваше, че който и да е бил този, който е бил горе, е гледал.