Само за да се увери в това, той задейства сребърното покритие на влекача, като по този начин го направи напълно видим. Това щеше да привлече вниманието. Той изстреля още един откос от синята светлина.
Сега, когато вече го виждаха, бунтовническият кораб задържа стрелбата си.
Хелър погледна към небето и не видя нищо. Трябваше да прибегне до помощта на един телескоп. Да, ето го „Възмездие“ високо горе.
Всичко си беше на мястото.
Той се настани в креслото на пилота за къси разстояния и пристегна коланите.
Протегна се към контролното табло на влекача. Двигателите в задната част на машината заръмжаха.
Със скоростта на скачач, той полетя право нагоре, успоредно на крепостната стена.
Издигна се над назъбения парапет.
С едно внезапно подскачане, влекачът полетя хоризонтално.
Мина над горната част на крепостта, отдалечавайки се от бездната.
Близо до него прелетя с рев бластерен заряд.
Мощните двигатели ревяха като виещи духове, предвещаващи смърт!
Той затвори всички клапи. Планетарни двигателни механизми, „Бъдеще-минало“, предни витла, всичко!
Влекачът подскочи, дръпна се назад, подскочи отново, дръпна се назад.
Това беше всичко, което Хелър можеше да направи, за да остане на пилотското място, макар и да беше с колани!
С дръпване след дръпване той се опитваше да обърне цялата огромна крепост!
Подскок след подскок лъчите на влекача продължаваха да държат здраво. Рев след рев гърмяха моторите.
И изведнъж се почувства разклащаща разлика. През влекача премина звук като от скърцаща въздишка.
Разседът, който Хелър беше атакувал от страната на крепостта, обърната към бездната, където беше заложил двайсетте скалоразрушителни копийца, се разделяше.
Двигателните механизми дръпнаха влекача напред, без да има никакво отстъпване назад този път, като теглеха с оглушителен тътен от мощност.
Изведнъж всички двигатели запищяха бясно.
Хелър затвори с все сила двигателните механизми.
Зад себе си той чу стенещ вик, сякаш умираше някакво чудовище.
Тогава се чу небивал тътен, който можеше да разтърси една цяла планета.
Високата, висока крепост от твърд черен камък се беше търкулнала на едната си страна.
Последва смъртоносното трополене на падащи камъни.
Хелър изключи лъчите за теглене и от невидимата им мрежа се търколиха няколко огромни скални отломъка.
Хелър набра известна височина и погледна надолу.
Великата крепост Спитиос лежеше възнак разбита.
Но това не беше всичко.
Хелър се усмихна. Когато най-напред я беше изследвал, той си беше набелязал местата, където се намираха складовете. А предположението му за тяхното съдържание се беше оказало вярно.
Опиум и хероин лежаха разхвърляни на купчини из равнината, като съдържанието на повърнато от ранен звяр.
Тогава Хелър се взря. Това не беше всичко, което се случваше там долу!
Очевидно, след като си бяха проправили път сред парализираните и ужасени пазачи и бяха стигнали до сега откритите склонове, буквално хиляди политически затворници се изливаха от пещерите и тунелите доста под нивото на мястото, където се беше отцепила крепостта.
Разпръсваха се като рояк насекоми от разрушено гнездо в безчетен брой. Дори от такава височина си личаха голата им мръсотия, дрипите и стърчащите кокали. Доведени почти до лудост от глад, побъркани от внезапната си свобода, те се разтичаха във всички посоки като се препъваха в развалините на порутената крепост и образуваха лъчове през равнината.
Хелър погледна нагоре. Да, „Възмездие“ беше там. Камерите, които се намираха на борда му, бяха снимали всичко, което се беше случило, снимаха и това, което ставаше сега. Не само това, ами и с мощността на комуникационните генератори на военен кораб, „Възмездие“ се намесваше в предаванията на „Вътрешен обзор“, като надминаваше по мощност излъчването от Джой сити, както и преди.
Хелър завъртя един бутон, за да хване екрана и да се увери в това. „Възмездие“ беше на такова малко разстояние от него, че почти никой от вълните от Джой сити не стигаха до него, но Хелър можеше смътно да различи картината от „Вътрешен обзор“.
Няколкото камери на „Възмездие“ следяха различните тълпи от бягащи затворници. Хелър се усмихна. Какъв удар за Хист само: „запустялата“ крепост се беше оказала, и то пред камерите, затвор на Апарата.