И тогава Хелър видя нещо, което го накара да застине.
Истинската цел на това нападение беше да докаже на Волтар, че в Спитиос наистина се складират наркотици. Камерите ги бяха хванали да се разпиляват из равнината.
Сега обаче, една група затворници, които бяха стигнали до това място, явно ги помислиха в глада си за брашно.
Не по-малко от двеста от тях бяха спрели. Пълнеха шепите си и опитваха находката си.
Хелър включи мощните си високоговорители.
— МАХНЕТЕ СЕ ОТ ТОВА! — Извика им той надолу. — НЕ ГО ЯЖТЕ! ТОВА Е ОТРОВА!
Една камера се беше фиксирала върху тях. Хелър ги приближи на екрана си.
Той не знаеше какви, точно химикали съдържат наркотиците долу. Опиум? Хероин? Някой остър елемент?
Преди въобще да успее да извика отново, се случи нещо ужасно. Изведнъж затворниците изпаднаха в конвулсивна агония!
Всичко се виждаше на екрана. Това се излъчваше из целия Волтар.
Пехотинци от бунтовниците бяха стигнали до мястото с наркотиците. Те разбутваха затворниците, след като вероятно бяха получили заповед от „Възмездие“, като се опитваха да ги отдалечат от разпръснатите купчини.
Някои от затворниците, вместо да се зарадват на спасителите, започнаха да се бият като полудели! Бяха се побъркали от химикалите, даже само като ги бяха опитали по веднъж!
По-късно щеше да се разбере, че голяма част от онова, върху което се бяха нахвърлили затворниците, не е нито морфин, нито опиум, нито хероин, а заместващите вещества, които се намираха там в огромни количества, за да бъдат използвани за фалшифициране и които съдържаха стрихнин на прах.
Картината обаче беше достатъчно ясно послание за всички гледащи. Твърдението на Хаити Хелър по-рано същия ден, че Спитиос е пълен с нещо, което Хист складира там, за да го използва срещу населението и което кара хората да полудяват, се беше оказало вярно!
И ето че гласът на Хаити отново зазвуча силно и ясно:
— Граждани на Волтар! Видяхте, че това, което ви казвах, е истина! АРМИЯ, ФЛОТ, ПОЛИЦИЯ И ВСИЧКИ ВИЕ ПОЧТЕНИ ХОРА, ЧУЙТЕ МЕ! УНИЩОЖЕТЕ АПАРАТА И НАМЕРЕТЕ И УБИЙТЕ УЗУРПАТОРА ЛОМБАР ХИСТ!
Глава четвърта
Ломбар Хист лежеше в кабината на танка.
Машината беше обърната с главата надолу.
Главата му се беше блъснала в гърдите на шофьора, който лежеше мъртъв със счупен врат.
Тапицираната вътрешност на танка заглушаваше шума отвън, но Хист беше чул виковете на пехотата отвън, а също и изстрелите и писъците. Само преди малко цялата зона се беше разтърсила от нещо падащо.
Той се свестяваше много тихо. Очевидно бяха пропуснали по някакъв начин факта, че той е там. Може би отвън танкът изглеждаше точно като другите обърнати и потрошени машини; сигурно наоколо лежаха поне няколко такива.
Рано или късно пехотата щеше да започне проверката на останките, за да разбере дали в тях има все още някой жив. Знаеше, че се намира в много притеснено положение. Умът му работеше на пълни обороти.
Пропълзя през покрива на танка, който сега беше под. Провери контролното табло. Знаеше как се управляват тия машини и то доста добре. Контролното табло изглежда не беше повредено. Трябваше му обаче информация. Просто колко натясно беше притиснат.
Той зачовърка едно копче. Един екран на таблото просветна с предаване от „Вътрешен обзор“.
Лицето на Хайти Хелър, с главата надолу!
Той чу посланието й и потрепери. Но когато посланието стигна до неговото име, треперенето се превърна в ледена ярост. Не беше нищо ново, че всички го преследват — той знаеше това през цялото време. Новината беше, че тия са от бунтовниците и че завземат Волтар!
Как ли щеше Флота да посрещне тази новина? Как щеше да реагира Армията? Мислеше си, че знае, но трябваше да провери. Беше напълно решен да подобри положението си и въпреки всичко да излезе на върха. Имаше пълна вяра в съдбата си.
В полутъмното помещение той откри таблото за радиовръзка. Завъртя един циферблат като се опитваше да намери някой от каналите на Армията. Знаеше, че не може да се включи в линията на армейския генерален щаб с това просто устройство, но беше сигурно, че ще успее да засече вълните на по-ниските ешелони. Известно време се луташе из честотите.