Беше голям гимнастически подвиг дори за човек с неговия ръст да се вмъкне на шофьорското място с главата надолу. Използва един труп, който му беше под ръка, за да си направи възглавничка откъм тавана, който сега беше под. Счупи една от ръцете, за да подпира рамото му. Набута задника си наопаки на седалката и пристегна коланите, придърпвайки ги все по здраво и по-здраво, докато увисна на тях. След това избута трупа настрани.
Постави ръце на лостовете за стрелба. Пое дълбок, разтреперан дъх, сега или никога: в следващия момент или щеше да бъде направен на парчета, или щеше да управлява Волтар без никой да поставя това под въпрос.
Той нагласи дулото за автоматична стрелба. Сега то щеше да зареве с две хиляди изстрела в минута, всеки от които с капацитета да събори една цяла сграда.
Дръпна лоста.
ТРЯС-ЯС-ЯС-ЯС-ЯС!
Той бе все още жив. Оръдието не беше гръмнало назад.
Целият преобърнат танк подскочи във въздуха!
Бързо, достатъчно добре закрепен, за да държи ръцете си на контролното табло, Ломбар запали двигателите на танка. Той започна да направлява машината във въздуха, докато тя летеше с главата надолу.
ТРЯС-ЯС-ЯС-ЯС-ЯС! изрева оръдието.
За всеки страничен наблюдател картината би изглеждала така, сякаш откосът на задействаното оръдие хвърля танка във въздуха, а той е съвсем извън контрол.
Разположилите се по прочистените терени бунтовници се вторачиха. Някои от тях даже се разсмяха, когато видяха как чудовището само се изритва във въздуха. В цялата работа имаше даже някакъв сексуален оттенък.
Ломбар продължи да го направлява с главата надолу, даже го накара да се клати насам-натам.
Той се издигаше — три метра, петнайсет метра, трийсет метра.
Едва тогава някакъв офицер си даде сметка, че в този полет има нещо странно. Танкът би трябвало да се преобърне и да се разбие обратно в земята. Това не се случи!
— ОГЪН! — изрева един капитан от бунтовниците. — ОГЪН ПО ТОЗИ ТАНК!
Затрещяха бластери.
Един бластер би могъл обаче да навреди малко на един танк, предназначен да устоява на снаряди от оръдия на военен кораб.
Ломбар преобърна танка в нормално положение и задържа клапите в същото състояние.
Танкът подскачаше под влияние на изстрелите.
В лудешки пристъп на радост Ломбар Хист включи системата високоговорители на танка, а гласът му полетя над обсипаната с потрошени машини и хора парадна зона:
— Идиоти такива! Просто подценихте Ломбар Хист, Императора на Волтар! Ще се хиля в лицата на труповете ви, когато се опитате да строшите портите на Палас сити!
И той нададе луд вик:
— ЕЛАТЕ ДА МЕ ХВАНЕТЕ, ДЕ! — След което отвори широко клапите.
Като ускори бързо до скоростта на звука, след което я премина, за да я превиши пет пъти, той насочи летящия танк на югозапад, прелитайки с лудешка скорост над пустинята.
Опитаха се да го настигнат няколко изстрела.
Няколко бойни кораба се опитаха да го преследват.
Само седем минути по-късно, такава беше скоростта му, след като беше изкрещял по радиото, за да каже самоличността си на най-външните укрепления на Апарата, Ломбар Хист влетя с гръм и трясък с танка през портите на Палас сити, като така скочи с тринайсет минути в бъдещето.
Удари спирачките така силно, че двигателните механизми запушиха.
Ломбар приземи танка пред стъпалата, водещи към Императорския дворец.
Поседя така известно време като се смееше.
В главата му нямаше и капка съмнение, че ще спечели тази война.
Генералният щаб на Апарата се появи на върха на богато украсената извита стълба.
— Да живее Негово превъзходителство Ломбар Великолепни! — Извикаха те, след което коленичиха.
Ломбар отхвърли настрана тялото на шофьора и се покатери навън. Беше се ухилил, но изглеждаше като император.
За първи път той се чувстваше сигурен. Той щеше да остане Император! Не можеше да загуби.
За 125 000 години в Палас сити не беше правен пробив.
Той и титлата му бяха в пълна безопасност.
Бунтовническите сили щяха да бъдат затворени в капан и избити като насекоми.
Целият Волтар зависеше от неговата милост.