Вече беше локализирал каквото му трябваше. Захвана се на работа с косера-дезинтегратор. Устройството можеше да направи прорез с широчина една молекула, през каквото и да минеше, но Хелър мислеше, че производителят му въобще не беше предвидил, че то може да се използва за отрязването върха на планина.
Силен, силен вой започна болезнено да стига до слуха му. Хелър спря и си сложи тампони в ушите. Производителите го бяха предвидили за заравняването на сгради като се правеше прорез, а след това ненужната секция се отделяше. Въобще не си бяха дали сметка, че един военен инженер ще има нужда от ТИШИНА! Рано или късно някой в Палас сити долу щеше да се зачуди откъде идва този двайсет хиляди оборотен писък.
Работата напредваше бавно. Трябваше да мине през базалт, а той беше ТВЪРД!
По цялата дължина на планината започна да се процежда една тънка струйка светлина от голямата температура. Това означаваше, че скоро щеше да се появи подобна струйка и от другата страна на планината. ВИДИМА!
Хелър разклати влекача напред-назад, наляво-надясно. Не можеше да разбере колко дълбок е станал прорезът. Единственото, което можеше да прави, бе да реже, реже, реже и да се надява.
Рано или късно някой със сигурност щеше да чуе този вой. Той достигаше до слуха му дори през тампоните. Беше СИЛЕН!
Хелър имаше ужасното чувство, че оставя пропуснати места — такива, на които камъкът не беше прорязан. Беше трудно да се поддържа равна линия: устройството беше предвидено да се ползва от стабилна платформа, която е установена на земята, а не от кораб.
Добре де, не можеше просто да си седи така и да реже до края на живота си. Трябваше по някое време да пробва какво е станало.
Той изключи косера-дезинтегратор.
Установи влекача от дясната страна. Сега вече се виждаше откъм Палас сити: ето го как си лежи в позлата и зелено, окъпано в изкуствена светлина.
Хелър включи теглещите мотори в задната част на влекача. Направи маневра, за да обхване добре и здраво върха на планината.
БУМ!
Един снаряд се разби в планината. Бяха го забелязали!
БУМ! БУМ!
Мишената-стръв, слава Богу, привличаше снарядите и те не попадаха в целта. Само един от тях да улучеше и влекачът щеше да се изпари яко дим: нямаше никаква броня.
Хелър отвори широко клапите на планетните двигателни механизми. Той усили докрай времевите двигателни механизми „Бъдеще-минало“.
Влекачът силно дръпна напред. Теглещите лъчи се опънаха.
Влекачът започна да се клатушка.
Върхът на планината НЕ се помръдваше!
Хелър погледна надолу по склона към ситито. Приближаваше се един пехотински отряд, който от такова разстояние изглеждаше много малък. Войниците спираха сред канарите, приклякаха и насочваха бластерите си нагоре. Хелър се стегна, за да приеме удара.
Влекачът се бореше, за да премести планината.
ПРЕДНОТО СТЪКЛО СЕ НАТРОШИ!
Автоматичното предупреждение на влекача се включи:
— Сър, цилиндърът на конвертора „Бъдеще-минало“ от дясната ми страна е пренагрят. Моля да намалите темпото.
Хелър направи още едно опъване с влекача.
Над него се чу експлозия. Някой бластер вероятно беше улучил обвивката на една от тръбите върху корпуса на кораба.
Ситуацията ставаше прекалено напрегната.
Изведнъж той отпусна теглича, който отказваше да тегли.
Завъртя се надясно. Прикри се зад планината, за да не бъде виждан от пехотата.
Сега вече беше време за нова бъркотия. Той извади дистанционното устройство от джоба си, изключи предпазителя и задейства устройството. Това трябваше да накара топчетата, които беше пуснал в ситито, да загърмят. Трябваше да започнат да избухват на определени интервали. Това щеше да разнообрази тия там долу. И той може би щеше да успее да довърши работата си.
Проблемът се състоеше в това, че върхът на планината все още не беше напълно прорязан.
Понеже беше предположил, че подобно нещо може да се случи, Хелър беше поставил стотина down-blast разрушителни мини в тръбата под корпуса на кораба.
Това означаваше, че ще трябва да направи кръг около планината. Надяваше се, че бъркотията, която беше създал, си върши работата. Започна да се придвижва по посока на часовниковата стрелка около върха. На всеки стотина метра, приблизително на мястото, където беше направил прореза, той пускаше по една разрушаваща мина.