Експлозиите започнаха да избухват с гръм, всеки път, когато поредната се докоснеше до планинската повърхност.
Хелър показа носа на кораба иззад разклонението на планината, като отново стана видим за хората в Палас сити.
ТРЯЯЯС!
Нещо разкъса горната част на корпуса!
Бъркотията, която беше причинил, не му беше свършила работа!
Тогава си даде сметка, че е направил грешка: беше стоял зад планината и черната дупка, когато натискаше бутона, а активиращият лъч не беше достатъчно мощен, че да премине!
Е, със или без бъркотия, той трябваше да продължи работата си.
Продължи да пуска мини, докато въздухът около него беше осеян със снаряди от бластери, които улучваха корпуса му, и накрая довърши кръга.
Из влекача се носеше дим. Доста неща бяха улучени.
Макар и да беше загубил надежда, той все пак се надяваше, че е довършил отделянето на планинския връх с помощта на мините, при което отново се прикри зад планината.
Вече дори не можеше да вижда екраните си.
— Сър — каза влекачът, — залата с мотора на моите „Бъдеще-минало“ гори. Бих ли могъл да ви препоръчам посещение в най-близкия сервизен салон?
Идиотщината на всичко това накара Хелър да разбере, че компютърните банки вероятно също са повредени. Той натисна бутона за ръчно погасяване на пожари при спешност. Палецът му се плъзна по него. Хелър погледна надолу: върху пода на палубата се събираше в малка локва хидравлична течност.
Като се молеше контролното му табло все още да работи, той заработи с теглещите мотори, за да обхване планината още веднъж. Усети ги как се пристягат.
Отвори клапите на планетарните си двигателни механизми. Усети как влекачът се тресе от напрежението в лъчите.
Като продължаваше да се моли, той отвори клапите на мощните двигатели „Бъдеще-минало“ конвертори на времето.
Това спря влекача със силно дръпване назад. Той все още имаше мощност.
Нещо се удари в долната част на влекача. През всичкия дим не можеше да се разбере какво точно е станало, но той предположи, че част от пехотинците са заобиколили разклонението на планината. Абсорбиращият му плащ сигурно беше разкъсан на парчета. Той вече беше видим!
Започна да дава мощност на клапите. Караше влекача да подскача отново и отново при всяко подръпване на мъртвия планински връх.
Един изстрел улучи отдолу мястото на десния пилот до него. То започна да пуши и пука.
Контролното табло ставаше все по-хлъзгаво и по-хлъзгаво.
Хелър насочи носа на кораба нагоре под ъгъл от четиресет и пет градуса. Още веднъж отвори широко клапите.
Зад него се чу нещо като рев. Започна от много нисък тон, а след това се изкачи по тоновата стълбица, докато заприлича на нещо виещо.
Влекачът се движеше.
Изстрелите, които бяха пронизвали въздуха, изведнъж замряха. Пехотата долу сигурно вече се сражаваше със земетресението точно под краката им.
Хелър не виждаше нищо. Екраните му не работеха, за да може да гледа на тях.
Можеше само да се досети какво става.
Дали се движеше напред, теглейки планинския връх зад себе си или не?
Глава втора
Много колеги-офицери често се бяха шегували с Хелър за „вродения му компас“. Понякога, на палубата на някой военен кораб, той усещаше, че жирокомпасите грешат. По-старшите не му обръщаха внимание, но той беше много настоятелен и в края на краищата, за да бъдат оставени на мира, караха някой техник да провери. Винаги се намираше грешка, но понякога тя беше не по-голяма от една хилядна от градуса. И макар че това щеше много да се отрази на курса при седем пъти по-голяма скорост от тази на светлината, никой не вярваше, че той е открил грешката. На всеки жирокомпас, казваха те, може да му се случи да се отклонява с една хилядна от градуса.
В този момент за голяма своя изненада той откри, че няма никаква представа накъде се движи. Би трябвало да може да разпознае, независимо от дима, северния и южния магнитни полюси на Волтар. Той обаче не можеше.
Тогава си даде сметка, че никога преди не се беше опитвал да навигира в рамките на времево или пространствено изкривяване, а в момента се намираше точно в такова. Черната дупка, която теглеше или не теглеше зад себе си, разширяваше сферата си на влияние дотам, че да обгърне и влекача.
Хелър не знаеше с каква скорост се движи, нито дори дали въобще се движи.