Жълто-зелено-червената пустиня летеше под тях. Хелър имаше още една мишена: ЛОМБАР ХИСТ!
Глава пета
През това време бунтовническите сили се бяха приземили в пустинята доста на юг от ситито. В този сектор въздухът се разкъсваше от тракането на оръдия и проблясъците на експлозии. Очевидно бяха открили слабо място в трите външни кръга на защитния периметър и удряха по него като побеснели. Артилерията на Апарата удържаше бунтовническия флот на почетно разстояние и в резултат течеше усилена пехотна акция, която вероятно взимаше цели купища човешки животи.
Докато пътуваше в пустинната кола, която продължаваше да се придвижва на юг, Хелър погледна към небето далеч на изток.
— Здрасти, здрасти, здрасти — каза той. — Снелц, погледни хоризонта натам.
Снелц присви очи от пустинния блясък. След това вдигна бинокъла си.
— Бойни кораби на Апарата. Сигурно са от изходните бази за нахлуването. Ей, тая работа не изглежда добра. Ще ударят бунтовниците в гръб. Флота е неутрален. В качеството си на полковник мисля, че мястото ни е навсякъде другаде, но не и в Палас сити.
— Виж какво — каза Хелър, — източната порта не се атакува в момента. Можем да се вмъкнем.
— И да станем част от бъркотията на битката? — възкликна Снелц.
— Като генерал заповядвам да влезем в Палас сити. Вие още сте с униформите на Апарата. Аз самият съм с генералска униформа на Апарата. Това решава въпроса. Давайте!
— Няма ли да ми дадеш малко време да си напиша мемоарите? — попита Снелц. — „Краткият, но щастлив — живот на капитан Снелц от Флота“. Ти Можеш да напишеш предговора: „Приятелят ми Снелц“ от покойния Джетеро Хелър. Шофьор, спри, за да извадя тефтера и химикалката. Няма да ми отнеме много време.
— Полковник, мога ли да ти предложа — намеси се Хелър — да ги подпишеш с бригаден генерал Снелц, ако успееш да влезеш през източната порта?
— Ами, сигурно ще изглежда по-добре на корицата — отвърна Снелц, — дори ако трябва да прибавят „посмъртно“. Към източната порта, шофьор.
Те запълзяха към безредието от жици и стълбове, които се намираха от тази страна на Палас сити. Липсваха даже огромни парчета от пътната настилка.
— Какво по дяволите ги е ударило? — попита Снелц. — От тази страна не се виждат мъртви бунтовници. Ти ли си го направил?
— Нещата малко се позавъртяха преди известно време — отвърна Хелър.
— И аз бих казал същото — рече Снелц, като се взираше в разкъсаните парчета на защитните средства, докато спираха до барикадата.
Стотина мъже и едно оръдие пазеха останалата част от портата.
Един майор от Апарата с безумен поглед се приближи на бегом и надзърна в колата.
Хелър си сложи предпазните очила и размаха пластинката си за самоличност.
Той каза:
— Пустинен патрул 17 от Апарата с жизненоважна информация за бунтовническите сили в атака, която трябва да се предаде спешно на генералния щаб на Апарата!
Майорът отскочи назад и отдаде чест:
— Минавайте, генерале!
Барикадата беше отворена. Десетте пустинни коли бързо влязоха.
Палас сити изглеждаше много различно сега, когато беше изложено на блясъка на пустинното слънце. Светлината, която заливаше обилно кръглите, позлатени дворци, беше ослепителна.
Захранването беше изключено, поради което светлините под фонтаните липсваха, а водопадите бяха престанали да текат.