Тревата в парковете вехнеше и ставаше все по-кафява. Храстите и цветята клюмаха под жаркия дъх на пустинния вятър.
— Марихуана? — възкликна Хелър, като се взираше в един парцел около боядисана статуя, докато минаваха покрай нея.
Снелц не беше ходил в Палас сити никога преди това. Покритите със скъпоценни камъни балюстради и позлатените прозорци го заслепяваха. Движеха се по един широк булевард.
— Не знам какво означава марихуана, но това, което виждам, са сигурно скъпоценности за милиарди кредити. Нищо чудно, че охраняваха това място толкова усърдно: декари наред дворци, обсипани с диаманти!
— Квадратни километри, не декари — поправи го Хелър. — Виждаш ли онази стена и сенчестите дървета пред нас? Предлагам да спрем там.
Снелц погледна улиците. Те гъмжаха от мъже в черните униформи на Батальона на смъртта, шоковите отряди на Апарата. На всеки стотина метра можеше да се открие по една артилерийска част. Войниците в тях изглеждаха смъртоносни и нащрек, но много, много нервни, под силно напрежение заради премахването на покривалото на ситито.
— Искаш да кажеш, че ще спреш? — попита Снелц. — Сред тия убийци? Един бригаден генерал не е ли с по-висш чин от твоя?
— Не, аз съм с униформа на генерал-майор.
— Знаех си, че има нещо в цялата работа — рече Снелц. — Шофьор, спри под онези дървета до стената.
Десетте пустинни коли спряха. Намираха се на три дълги пресечки от Императорския дворец. Батальоните на смъртта бяха станали много повече на брой. Навсякъде имаше артилерия.
Хелър се измъкна от колата и погледна към небето на юг през вехнещите листа на дърветата.
Оттам идеше звук от стрелба високо в небето. В стратосферата се сражаваха бойни кораби. През земята, както и през настилката се усети тътенът от артилерия, когато бунтовниците удариха южната порта и се опитаха да проникнат през нея. Ако бунтовниците успееха в тази атака, битката щеше скоро да се пренесе й при Хелър и останалите. В небето обаче ставаше нещо застрашително. Да не би да унищожаваха бунтовническия въздушен флот?
Хелър се обърна към Снелц.
— Мога ли предложа — заповядам на твоите хора да си запушат ушите и да легнат на пода в колите си?
— Това е много странна заповед — каза Снелц. — Нещо конкретно ли имаш пред вид?
— Онова тактическо диверсионно объркване, което ни смая преди известно време, е на път да се случи отново.
— Съжалявам, че попитах. — Той изсвири на тримата лейтенанти в колите и когато те дойдоха, им раздаде нарежданията.
От една артилерийска част се приближи полковник от Батальон на смъртта. Изглеждаше много напушен. Погледна под навеса към Снелц.
— Какво става тук?
Войниците в колата, както и останалите, налягаха по пода и закриха с длани ушите си.
— Пустинен патрул 17 — отвърна Снелц. — Само спряхме, за да пишкаме.
— Намирате се в огневата ни зона — каза полковникът.
Хелър погледна назад към другите коли. Тримата лейтенанти му дадоха утвърдителен знак, след което запушиха ушите си с длани и се скриха от поглед. Хелър видя, че Снелц се е свил долу и се грижи за слуха си. Постави дистанционното, което преди това не се беше задействало, между коленете си и сам постави длани върху ушите си.
— Вие пък сте в нашата — каза той на полковника и натисна с коляно копчето на дистанционното.
Хилядите топчета, които той беше разпръснал по-рано из Палас сити, започнаха да избухват на интервали.
Полковникът се вторачи. Не можеше да свържи това, което ставаше, с това, което беше направил току-що. Вероятно предположи, че войниците тук бяха вече чули равномерните залпове.
Устата на полковника увисна. Очите му кръстосаха. С див, агонизиращ поглед той започна да крещи!
Цели роти, батальони, полкове застанаха неподвижни за секунда, започнаха да крещят, след което с ужасено втурване хукнаха в паника с гръм и трясък по булевардите. Те скачаха от поставките на оръдията, пускаха на земята оръжията си, захвърляха надалеч коланите и екипировката си с все сила.
Бягаха в кръгове. Блъскаха се един в друг; След това и хора, и танкове с безреден рев се разбъркаха на път към портите на ситито, като не позволяваха на нищо да ги спре.
Навлязоха в тила на защитните позиции на Апарата на юг — прегазиха собствените си позиции — и хората там, като усетиха паниката хукнаха от окопите и бункерите, напред към пустинята и право под трещящия обстрел на бунтовническите оръдия.