Хелър изчака още пет минути. В дълбините на тези дворци бяха останали още хора, защото не можеха да бъдат засегнати от това, което ставаше на повърхността. Той беше наблюдавал непрестанно Императорските помещение от другата страна на парка. Никой не беше излязъл.
Хелър откри ушите си. Постави дистанционното обратно в джоба си.
Снелц сякаш беше обхванат от страхопочитание. Той се взираше в опразнените улици, зарязаните оръдия и преобърнатата артилерия.
— Какво по дяволите беше това?
— Няколко хиляди малки бомбички за шум — отвърна Хелър. — Бях ги заложил по-рано, за да създам бъркотия. Излъчват звукови вълни като от пилене на зъби и така предизвикват паника. Вече можеш да дадеш знак на хората си да си открият ушите.
Снелц се вслуша в крещящото бягащо безредие откъм южния край на ситито.
— Комети, толкова се радвам, че съм от твоя лагер — рече той и даде знак на хората си.
Глава шеста
Запълзяха към основата на огромното кръгово стълбище, което водеше нагоре към Императорския дворец. Няколко напуснати артилерийски оръдия стояха на окъпаната в слънце морава. Пред стълбата беше паркиран летящ танк. Тялото на убития шофьор лежеше наполовина вътре, наполовина отвън, където беше паднало, след като Ломбар беше излетял от танка.
Пустинните коли спряха. Стотината мъже излязоха.
Хелър погледна нагоре към небето. Бойните действия на повърхността на планетата може да се бяха превърнали в безредно бягство, но там горе със сигурност течеше битка. Той знаеше, че бунтовниците разполагат с много малко бойни кораби. Не можеше да разбере от толкова голямо разстояние какво става, но му се струваше, че една група кораби в момента я правят на парчета. Дори когато погледна, някакво голямо въздушно средство летеше в спираловидни пламъци надолу към земята, която беше стотици километра по-ниско.
Знаеше, че силите и Флота за нахлуването на Земята са непокътнати. Да не би Ломбар да беше хвърлил армадата на Апарата в цялата крамола? Ако е така, с бунтовническите сили беше свършено, въпреки току-що станалото безредно бягство.
Стори му се, че е разпознал танка, който стоеше в основата на стълбата. Каквото мощно животно изглеждаше, Хист сигурно беше използвал точно него, за да избяга от битката при лагера „Убиец“.
След като си размениха набързо няколко думи със Снелц, отвън беше оставен един взвод, за да охранява входа. След това, следван от останалата част от хората и Снелц, Хелър хукна нагоре по широката, извита стълба.
Стигнаха до широкия, лъкатушещ коридор, който водеше към входното помещение. Там нямаше никакви отряди.
Снелц постави хора пред вратите на стаите, които се намираха от двете страни на коридора.
Хелър тръгна напред сам.
От преддверието идваше някакъв крещящ глас. Беше на Ломбар!
— Вие сте предатели, предатели, предатели! Всички до един! Всички сте против мен! Вие ме продадохте!
— Не, не! Моля ви, за Бога, не сме! — извика друг глас.
— Някой от вас му е помогнал да премести планината! Зная, че е бил ТОЙ! Не го отричайте! Друг пък просто е наредил на хората в Палас сити да се евакуират! А сега и ТОВА, сега и ТОВА, сега и ТОВА! — Чу се рев като от чисто животинска ярост.
Писъци на ужас.
— Ломбар! — долетя един стон. — Свали това оръжие! Вслушай се в здравия разум?
Долетя трещящият рев на изстрели с бластер, включен на автоматичен огън!
Понесени от паника стъпки от ботуши излетяха навън от преддверието. Генерали от Апарата в червени униформи се изнизаха като поток и хукнаха към извивката, където стоеше Хелър.
Безумният рев на бластерния огън в преддверието се смеси с още по-обезумелите викове на Ломбар Хист.
Един генерал беше застигнат от един изстрел в гърба. Падна в краката на Хелър. Ръцете му се протегнаха конвулсивно и той сграбчи крака на Хелър.
— Спасете ме! Спасете ме! Спасете ме! — изпищя генералът.
Другите генерали търчаха покрай Хелър.
Тогава се приближи и Ломбар, като държеше ревящия бластер, който приличаше на пламтящо копие.
Хелър подскочи назад. Ръцете на генерала на пода го спънаха. Той се подпря на стената.
Ломбар прелетя покрай него с проблясващото оръжие в ръце.
Хелър се опита да се добере до собственото си оръжие, но после си даде сметка колко безполезно е то, след като беше останало без енергия.