Склоновете към кулата на Кралския съд и затвора бяха покрити от хора. Явно някои от тези зрители сега бяха пренесли домовете си там, защото той видя стъкмени за приготвяне на храна огньове сред тълпите. Да, а до портите имаше и някакви демонстранти с плакати — също като на Земята! Това накара Мадисън да се почувства съвсем като у дома си.
— Предупреждават ни да не приближаваме до крепостта — каза Флик.
Мадисън му подаде личната си пластинка.
— Приземи се в двора. Ще ме пуснат да вляза, защото имам информация за един определен човек.
За голяма изненада на Флик от крепостта незабавно му дадоха разрешителен сигнал за влизане.
— Мили Боже, шефе. Даже ако беше извършил някое престъпление, нямаше да можеш да влезеш толкова бързо.
Мадисън се чувстваше превъзходно. Не можа да се въздържи:
— Просто убих един генерал.
— Шегувате се — каза Кън.
— Ни най-малко — отвърна Мадисън. — Държах сабята в собствените си ръце, когато му отрязахме главата.
И той се разсмя високо, когато двамата го погледнаха със страхопочитание. Това нямаше да е единственото му убийство този ден. Щеше да сложи край на събитията около Грис и да даде на Тийни възможността за отмъщение. Щеше да убие съдебния процес като унищожи статута на Хелър. И тогава наистина можеше да пусне кучетата по петите му.
Глава втора
В едно много разстроено и объркано състояние лорд Търн седеше в покоите си въпросната сутрин и очакваше да започне още един от отвратителните дни на този процес.
Заглавията, които беше прочел във вестниците, го бяха докарали до състояние, в което не знаеше какво да мисли. Макар и да нямаше намерение да се остави да бъде повлиян от онова, което публикуваше пресата, то все пак засилваше затруднението му. Ден след ден побърканите адвокати на Грис го караха да признава и най-проклетите престъпления, за които някой някога беше чувал. От своя страна Грис приемаше обвиненията, но в същото време продължаваше да твърди, че Хелър го е принуждавал да ги извършва. А пък адвокатите заявяваха, че ще обяснят как е станало това, само след като чуят всички свидетели и доказателства. Лорд Търн не можеше въобще да разбере как и защо Джетеро Хелър беше принудил Грис да извърши всичко това както се твърдеше. Всичко беше толкова нечовешко! Направо чудовищно!
А и самият лорд Търн беше страдал. Първоначално хората го бяха обвинили, че защитава Грис, при което най-близките му роднини бяха спрели да му говорят. Сега пък тия пълчища го обвиняваха, че задържа процеса и отказва да заеме категорична позиция, отново, за да защити Грис.
На лорда му се щеше никога да не беше чувал за Грис. А и да си кажем направо, докато си седеше и се потеше, той не мислеше, че репутацията му на съдия ще бъде възстановена след този процес. Та нали той вече не можеше да въдвори ред в съдебната зала, макар че беше в състояние да свика там, когото си поиска, дори и тъмничарите. Присъстващите в залата с виковете си на ужас при всяко ново престъпление на Грис и с шушуканията си всеки път, когато той заемеше подсъдимата скамейка, не обръщаха никакво внимание на изискванията, които лорд Търн имаше към тях. Той изпитваше смътен страх, че тълпите отвън и присъстващите в залата могат да вземат закона в свои ръце и да съсипят затвора.
Капитанът от охраната влезе и лордът стреснато вдигна поглед като се изплаши, че своеволията вече са започнали.
— Ваше Светейшество — каза капитанът, — преди време издадохте заповед, някакъв човек на име Мадисън да ви докладва, ако има сведения за някой си Джетеро Хелър. Мадисън е тук.
— Ох, добре — възкликна лорд Търн с внезапна нотка на надежда. — Може би той ще успее да хвърли някаква светлина върху процеса, което ще помогне да го приключим. Покани го да влезе!
Зализан и изтупан Мадисън влезе с най-честната и почтена усмивка на устните си.
— Имате някакви вести за Джетеро! — каза лорд Търн нетърпеливо. — Сядайте, сядайте и разказвайте!