Хелър и Снелц се спогледаха.
— Та аз дори не знам къде е Мадисън — каза Хелър. — Ати?
— Не — отвърна Снелц. — Остави ме да го нападна това място и можеш да ме назначиш за първи генерал на Флота.
Хелър вдигна поглед към тийнейджърката. След това приседна на едно стъпало.
Тимио от ротата на Снелц беше намерил парче син плат в един близък дворец. Това беше цветът на бунтовниците и той късаше ивици от парцала, които момчетата увиваха около главите си. Тези, които бяха свършили тази работа, се бяха облегнали на бластерите си и гледаха събраното множество на горната площадка на стъпалата. Времето минаваше. Задънена улица.
Един разузнавач от бунтовниците дотърча през парка при групата. Беше забелязал голите тела и сините превръзки на главите. Видя Хелър и хукна право към него.
— Офицер Хелър! „Възмездие“ се приземи. Мортиай проверява дали е безопасно да се влезе. Къде е Хист?
Хелър се изправи. Той погледна момичето на върха на стълбата. Битката в небето изглежда беше утихнала, отделни изстрели се чуваха само от време на време на юг.
— Снелц — каза Хелър, — дръж това място в обсада. Не пускай никого нито да влиза, нито да излиза.
— Това означава ли, че приемаш сделката? — попита Тийни.
— Времето ще покаже, Ваше Тийнейдж превъзходителство — отвърна Хелър. — Сега само гледайте Хист да е в такава безопасност, в каквато са маймуните в Зоопарка на Бронкс.
Дрехите на Хелър изсъхваха от горещия пустинен вятър. Той подръпна прашно синята си флотска униформена туника, за да я оправи.
— Слизам при портата, за да посрещна принц Мортиай.
— Съветвам те да се съгласиш на сделката! — провикна се Тийни.
— Недей да вдигаш много шум с дъвката си за балончета — провикна се Хелър през рамо. — Ще се върна.
Съдбите на Хист, Грис и Мадисън останаха да висят във въздуха.
Глава четвърта
Хората от екипа на Мадисън на няколко пъти си бяха мислили да напуснат подземието на Императорския дворец, но всеки път ги възпираше поредната гюрултия отвън или избухването на поредната стрелба.
Пияни като мотики, стотината войници от Батальона на смъртта бяха натъпкани в едно заключено килерче с провизии, но без оръжията им. Капитанът отдавна се беше отправил на дълго ЛСД пътешествие в съвършено далечни поселения.
— Мисля, че не бива да излизаме още — каза Флик. — Навън е още светло. И то от истинското слънце. Не е включено никакво захранване и когато слънцето залезе, навън ще стане тъмно като в рог. Ще можем да се изнижем оттук съвсем незабелязано.
— От друга страна обаче — намеси се Флип, — ако бунтовническите сили поставят патрулни постове, когато се стъмни ще ни забележат и ще ни спират през десет крачки. Я ги виж тия шапки.
— Какво общо имат шапките с това? — попита Флик.
— Ами такова — ние сме с униформи на „Вътрешен обзор“, а шапките също са от „Вътрешен обзор“ — каза Флип. — Правят ги такива, защото екипите на „Вътрешен обзор“ често попадат под ослепителни светлини и рефлектори. Гледай!
Тя взе една от морскозелените шапки и пъхна дългия си маникюр в една цепка. Визорът се раздели на две с пукване. Горната част си остана на мястото, но долната щракна надолу във вертикална извивка. Флип си сложи шапката: тъмен филтър покриваше горните две трети от лицето й. Като я гледаше в това положение, човек не можеше да разбере коя е.
— Значи просто смъкнете козирките на визорите си, вземете камерите и останалото оборудване и направо да тръгваме — каза Флип. — Ще предположат, че сме просто хора от „Вътрешен обзор“, които си вършат работата: хич и няма да си помислят, че сме от Апарата. Така че ходом марш и да вървим.
— Тя е права — каза Флик. — Никой никога не обръща внимание на екипите на „Вътрешен обзор“. Хайде!
Настъпи щракане на свалящи се визори и дрънчене от вдигането на камерите и оборудването.
Намериха врата, през която се излизаше в един от страничните паркове. Петдесетината човека преминаха през загиващата трева под палещото пустинно слънце. Насочиха се към откритото пространство, където бяха паркирали въздушните си карети.
Флик спря втрещен. Върху четирите им превозни средства беше паднал един разбит боен кораб, който още пушеше. Всичко, което беше останало от еърбуса Модел 99, беше един ангел, паднал по гръб върху разбитата настилка, който се хилеше с празна усмивка към небето.